Най-простата фигура на снежен човек се е появила още в древността. В много страни, където падал сняг, децата го извайвали от няколко буци сняг, една стара кофа се използвала като шапка, а носът бил от морков или пръчка. В много новогодишни приказки снежният човек бил верен спътник и помощник на Дядо Коледа.
В езическа Русия снежните човеци не били просто забавни. Хората вярвали, че тези снежни скулптури могат да успокоят духовете. Затова в ръцете на снежния човек е поставена метла, за да може да лети до небето, ако е необходимо. Когато снежният човек започне да се топи, в ухото му се прошепвало желание, което той можел да „предаде“ на небето.
В Скандинавия снежните човеци са капан за зли духове, които ги вземат за хора и се вселяват в тях. Но те не можели да се върнат обратно. В Норвегия снежните човеци се наричали „бели тролове“. Смятало се за лош знак да се мине покрай снежен човек вечер и било опасно да го погледнеш по здрач от прозореца. А в Румъния, за да изплаши злите духове, снежният човек бил украсен с огърлица от чесън.
През 1853 г. Мери Дилвин от Уелс направила първата снимка на снежен човек. Тази фотография е оцеляла до наши дни и сега е в Националната библиотека на Уелс.
От 1818 г. в швейцарския град Цюрих се провел необичаен фестивал, чието име на руски език означава „шест пръстена”. Празникът бележи пристигането на пролетта. Върху дървена подложка се слага снежен човек направен от плат и памучна вата. Веднага щом камбаните прозвучат шест пъти в църквата „Св. Петър“ настъпвала пролетта. Дървеният ствол, под който се поставяла малка доза взривни вещества, се запалвал. Смятало се, че колкото по-бързо изгори чучелото на снежния човек, толкова по-топло и по-плодородно ще бъде лятото.
Най-големият снежен човек в света бил направен през 2008 г. в град Бетел (САЩ). Височината му била 37 метра, а неговото създаване отнело 6 хиляди тона сняг и продължило 2 седмици, използвало се дори тежкото оборудване. За Олимпия, така нарекли снежния човек, имало специален 40 метра дълъг шал. Миглите й били направени от ски.
През 1976 г. на зимните олимпийски игри в Инсбрук талисманът се появява за първи път – той бил снежен човек с необичайно име – Олимпиамалд. Състоял се само от една снежна топка, а носът му бил от морков.
Но талисманът на хокейния турнир за наградата на вестник „Известия“ снежен човек бил на повече от 20 години – от 1971 до 1996 година. Инициаторът, както на самия турнир, така и на неговия символ, бил главният редактор на вестник „Известия” Борис Федосов. От 1997 г. пивоварна „Балтика” се превърнала в спонсор, а образът на снежния човек станал част от миналото.
Интересно е, че в Румъния снежните човеци обикновено се украсяват със снопчета чеснови глави. Тази украса е предназначена да изплаши злите духове.
Най-малкият снежен човек с размери само 10 микрометра (0.01 мм) е създаден от учени от Националната физическа лаборатория на Обединеното кралство. Той бил сглобен от малки топки, използвани за калибриране на електронни микроскопи. С тънък йонен лъч рисували очи, нос и дори усмивка на лицето.
Необичайно е да се използва фигурата на снежен човек в Цюрих по време на честването на пристигането на пролетта през третия понеделник на април. Главата на гигантски снежен човек запълвали с фойерверки и подпалвали за радост на деца и възрастни.
