Най-простата фигура на снежен човек се е появила още в древността. В много страни, където падал сняг, децата го извайвали от няколко буци сняг, една стара кофа се използвала като шапка, а носът бил от морков или пръчка. В много новогодишни приказки снежният човек бил верен спътник и помощник на Дядо Коледа.
В езическа Русия снежните човеци не били просто забавни. Хората вярвали, че тези снежни скулптури могат да успокоят духовете. Затова в ръцете на снежния човек е поставена метла, за да може да лети до небето, ако е необходимо. Когато снежният човек започне да се топи, в ухото му се прошепвало желание, което той можел да „предаде“ на небето.
В Скандинавия снежните човеци са капан за зли духове, които ги вземат за хора и се вселяват в тях. Но те не можели да се върнат обратно. В Норвегия снежните човеци се наричали “бели тролове”. Смятало се за лош знак да се мине покрай снежен човек вечер и било опасно да го погледнеш по здрач от прозореца. А в Румъния, за да изплаши злите духове, снежният човек бил украсен с огърлица от чесън.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
