De mortuis nihil nisi bonum е латинска фраза, която се превежда като „За мъртвите, или добро, или нищо“. По-често пък казваме „не говори лошо за мъртвите“. Идеята е, че не бива да петним името на човек, който вече няма как да се защити. Понякога обаче в историята има случаи, където просто няма как да мълчим.
1. Алфред Хичкок
Хичкок е останал в историята като един от най-великите филмови режисьори. Само че често се премълчава за абсолютния ад, в който са работели всички около него. Безброй актьори са признали, че работата с Хичкок е била буквален тормоз, а Типи Хедрън дори обявява, че е била малтретирана сексуално.
2. Махатма Ганди
Ганди е описван като антиколониалист, религиозен мислител, прагматик и радикал, постигащ целите си чрез ненасилие. Проучвайки по-обстойно живота му обаче, различни историци започват да откриват някои притеснителни неща. Оказва се, че Ганди често си е позволявал да обсъжда и пише расистки неща. За него африканците били диваци, танцуващи край огъня, а когато през 1905г плъзва чума, той пише, че проблемът няма да бъде решен, докато индийци и африканци биват третирани заедно в болниците. Южноафриканците винаги са го обвинявали, че работи с британското колониално правителство, за да насажда расова сегрегация. За него всички с малко по-тъмна кожа от неговата са били по-ниши хора.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
