В началото на Средновековието, през VІ век, никому не идвало наум за някакви „новости“ в кухнята. Заедно с падането на Западната Римска империя в упадък се озовала и кулинарията. Дивите варварски племена, които разкъсали империята, нямали никакви традиции в това отношение. Традициите щели да се появят с течение на времето. Засега творческото отношение към менюто се стимулирало само от глада. Например, в Галия пекли хляб от брашно от гроздови семки и лешников цвят.
В брашното добавяли стрита сушена папрат, обикновена ливадна трева и др. Там, където отчаянието довеждало хората до краен предел, готвели супа от мишки или насекоми; отравянията били често явление. Ала след няколко века ситуацията се подобрила и не само кралете, но и обикновените европейци започнали да търсят вкусово разнообразие.
Менюто в Древен Рим
То се състояло предимно от зърнени култури (каши, питки), бобови, зехтин, вино, зеленчуци и млечни продукти (особено сирене); месо се консумирало рядко. Гърците се хранели по подобен начин. Върху трапезите на благородниците се появявали и доста изискани ястия – макар и също вегетариански. Обаче сред околните варвари домашните животни, ловът и риболовът (тоест, млякото и месото), били от първостепенно значение.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
