Френският философ, математик и физик Рене Декарт (1596 – 1650) живее след Ренесанса, но олицетворява интереса на този период към математиката, философията, изкуството и човешката природа. Той прави множество открития и коментира идеи, от които хората продължават да се вълнуват до ден-днешен (неговото разграничаване на ума от мозъка например продължава да бъде обсъждана от съвременните психолози).
1.Никой не го наричал Рене
Декарт често използвал прякори, представял се като „Poitevin“ и подписвал писмата си с името „du Perron”. Понякога наричал себе си лорд, тъй като наследява ферма от семейството на майка си в Поату, западна Франция.
2. Училището го карало да се чувства по-глупав
От 11 до 18-годишна възраст Декарт посещава едно от най-добрите училища в Европа. В една от по-късните си работи „Discourse on the Method” той пише, че при завършването си бил убеден, че не е напреднал по никакъв начин, а само е открил своето собствено невежество.
3. Баща му искал той да стане адвокат
В семейството на Декарт имало много адвокати и всички очаквали той да се присъедини към тях. Дори завършва право в Университета в Поатие през 1616, но не го практикува. През 1618 година, Декарт се присъединява към датските въоръжени сили, където изучава военно инженерство. Именно там започва интереса му към математиката и физиката.
4. Декарт променя кариерата си, заради сънищата си
През 1618 година императорът на свещената Римска империя Фердинанд II прави опит да наложи католицизма на всеки, живеещ в неговото владение. Резултат от тази политика е Тридесетгодишната война. Тя принуждава Декарт, който e католик, да отиде в Баварската армия, за да се бие на страната на католиците. По време на едно от пътуванията си, той спира в град Улм. Там, през нощта на 10.11.1618, той сънува три сънища, които го подтикват да промени пътя на живота си. От тях Декарт приема посланието, че „трябва да направи реформа във всички видове познания“.
5. Рене Декарт поставя основите на аналитичната геометрия…
През 1637 година той публикува новаторския материал „Discourse on the Method”, в който прави революционна стъпка, описвайки линии чрез математически уравнения. Вероятно сте срещали неговите методи в гимназиятa – познати са като Декартова координатна система.
6. … както и на западната философия
Всеки знае прословутата фраза на Декарт „Cogito, ergo sum”, която в оригинал е „Je pense, donc je suis” или в превод на български: „Мисля, следователно съществувам“. Тази концепция се появява в много от текстовете му. По онова врем мнозина философи твърдят, че истината се придобива чрез сетивни впечатления. Болният може да халюцинира. Ампутираният може да усеща болка в крайника си. Хората често биват заблудени от собствените си очи, мечти и въображение. Декарт обаче осъзнава, че неговият аргумент отваря вратите към „радикалното съмнение“. Какво спира хората да се съмняват в съществуването на всичко около тях? Дори да се съмняваме в съществуването на всичко, не можем да се съмняваме в съществуването на собствения си ум, защото самото съмнение индикира, че мислим, а мисълта показва, че съществуваме. Декарт твърди, че очевидните истини като тази, а не сетивата, трябва да са в основата на философските разследвания.
7. Декарт е причината, поради която учителката по математика държи да си проверите написаното
Той бил обсебен от категоричността. В своята книга „Правила за насочване на разума“ той дава следния съвет – за да решите сложна задача, разделете я на малки, по-лесни за разбиране части, след това проверявайте всяка част често.
8. Декарт обичал да се крие
Той имал мото, което бил заел от Овидий – „Който живее добре скрит, той живее добре“. Когато Рене Декарт заживява в Холандия, той често сменя апартаментите си и пазел адреса си в тайна. Някои вярват, че той е правил това, за да се занимава с философия необезпокояван, но други са на мнение, че по този начин е успявал да се скрие от семейството си, което не одобрявало начина му на живот.
9. Той не се страхувал от критики
Когато преработва своите „Размишления за първата философия“, той планира да изпрати ръкописа на „20-те или 30-те най-учени теолози“ за критика. Той събира седем възражения и ги публикува в творбата си като по този начин си запазва последната дума – отговаряйки на всяка критика.
10. Когато Декарт среща Блез Паскал срещата им се превръща в разгорещен спор
През 1647 година 51-годишният Декарт посещава 24-годишния физик Блез Паскал. Срещата им бързо се превръща в спор относно концепцията за вакуума. Декарт твърдял, че е невъзможно налягането на въздуха да бъде редуцирано до нула, а Паскал не бил съгласен с това. По-късно Декарт пише писмо, в което твърди, че Паскал имал „твърде много вакуум в главата си“.
11. Творбите му били забранени от католическата църква
В края на 1630-те години теологът Gisbertus Voetius успява да убеди University of Utrecht да забранят за четене материалите на Декарт. Философът бил католик, но неговото предположение, че вселената е започнала от „хаотична супа от движещи се частици“ се противопоставяло на църковните вярвания. През 1660-те години трудовете на Декарт влизат в списъка със забранени книги на църквата.
12. Останките му са били многократно пренасяни
Декарт умира в Стокхолм през 1650 и е погребан в близост до града. 16 години по-късно останките му са ексхумирани и отнесени в Париж. По време на Френската революция костите му са преместени в египетски саркофаг във френски музей. Десетилетия по-късно, когато са направени планове Декарт да бъде погребан на друго място, властите откриват, че голяма част от останките му, включително черепа, липсват. Малко след това шведски учен открива реклама във вестника, в която се продава главата на философа. Днес тя се намира в Музей на човека в Париж.
