Научете тайните на фундаменталната сила, която крепи цели галактики.
Масата ви се променя с ускорението
Земното гравитационно привличане ви тегли към центъра на планетата, но земята ви спира. Тя се притиска към вас с равна сила. Именно заради това се чувствате тежки. Когато ускорявате към върха на увеселителното влакче, седалката притиска по-силно тялото ви, противопоставяйки се на гравитацията и ви кара да се чувствате по-тежки. Щом достигнете върха и влакчето започне да се спуска, тялото изпитва импулс да продължи нагоре. Седалката се отдръпва от тялото и се усещате по-леки. Когато влакчето се спусне, подкрепата на седалката изчезва напълно и за момент се чувствате в безтегловност. Тези индиректни промени са известни като G-сила или гравитационна сила.
Без гравитация, тялото се побърква
Човешкото тяло е еволюирало на Земята и е оптимизирано да функционира при земната гравитация, затова не може да работи правилно в микрогравитация. Ако върху костите ни не се оказва натоварване, тялото започва да премахва калция, а спрем ли да използваме мускулите, които поддържат гърба и краката, те стават все по-слаби.
Бихте се чувствали в безтегловност в центъра на Земята
Хипотетично, ако прокопаете тунел от едната страна на Земята до другата и скочите в него, ще започнете да ускорявате към центъра, достигайки скорост 7900м/с. В центъра за момент ще бъдете в безтегловност, но инерцията ще ви изведе от тунела и ще ускорите отново към другия край, откъдето ще излезете след 42 минути.
Рибите имат камъни в главите си, за да различават горе и долу
Растенията и животните са еволюирали по невероятни начини, за да усещат гравитационните сили на Земята. В океана, рибите разполагат с плаващи калциеви отлагания в главите си, които се влияят от гравитацията. На сушата, растенията имат скорбяла във върховете на корените, която потъва надолу и помага като ги насочва към земята.
На Международната космическа станция усещате 90% от земната гравитация
МКС обикаля Земята на 320 до 400км височина. Макар астронавтите на борда да се усещат в безтегловност, те все пак са под влиянието на микрогравитация. Гравитационното притегляне на Земята държи станцията в орбита, но тя пътува толкова бързо, че не може да падне на земята; астронавтите усещат безтегловност, защото са в постоянно свободно падане около Земята.
Гравитацията може да огъва светлината
Ако нещо с голяма маса се намира между Земята и източник на светлина, светлината се извива докато пътува към нас и изглежда разкривена или дори като пълен пръстен на Айнщайн. Този феномен е известен като гравитационна леща и се дължи на ефекта на масата върху тъканта на вселената.
Айщайн е обяснил гравитацията като резултат от масивни обекти, огъващи пространствено-времевия континуум, както една боулинг топка, поставена върху опънато платно. Когато светлината пътува край масивен обект, тя е принудена да го заобиколи и се огъва.
Квантовата механика и гравитацията не са добра комбинация
Теорията на относителността на Айнщайн ни казва, че вселената работи в голям мащаб, докато квантовата механика обяснява как атомите, молекулите и съставните частици си взаимодействат. Проблемът е, че двете неща не си пасват. Съчетаването на двете теории е едно от най-големите предизвикателства за модерната физика.
Някои бактерии виреят по-добре в микрогравитация
Колонии бактерии на борда на космическа совалка на НАСА са се държали доста по-различно от същите на Земята. Те са образували форми, които не са наблюдавани на Земята и са успели да оцелеят при много по-голяма гъстота. Изследването на тези промени може да помогне за предпазването на астронавтите от опасни бактерии при продължителни космически мисии.
Лунната гравитация извива земните океани
Гравитационното привличане на Луната има видим ефект на Земята; то придърпва водата и кара океаните да се надигнат. Понеже Земята се върти около оста си, тези надигания се движат и образуват приливите и отливите.
Тъмната енергия действа срещу гравитацията
Гравитационното привличане не е достатъчно силно, за да държи вселената вечно. Тя се разширява още от Големия взрив и придърпването на гравитацията си има противосила в лицето на така наречената тъмна енергия. Гравитацията е силна само на кратки разстояния, но тъмната енергия е разпръсната равномерно, което води до ускоряване на разширяването на вселената.
Гравитацията може да разкъса цели звездни системи
Когато масивна звезда умре, тя оставя след себе си ядро с толкова голяма маса, че то не издържа на собствената си гравитация и се образува черна дупка. Черните дупки имат толкова силно гравитационно привличане, че поглъщат дори светлината. Могат да разкъсат на парчета близки звезди и напълно да унищожат съставните им атоми.
Нютон не е ударен от ябълка
Голямата идея на сър Иска Нютон за гравитацията не е резултат от удар по главата. Всъщност той просто е видял как ябълка пада от едно дърво и това го кара да се замисли.
Гравитацията не е сила
Според Айнщайн, гравитацията въобще не е сила. Пространствено-времевия континуум се огъва от масивни обекти, което влияе на други обекти – феномен, който виждаме и усещаме като гравитация.
Гравитацията е еднопосочна
Магнитите могат да привличат и отблъскват, но гравитацията действа само в едната посока. Тя кара масивни обекти да се привличат, но не може да ги отблъсне.
Обхватът на гравитацията е безграничен
Гравитацията може да е най-слабата от четирите фундаментални сили, но е всеобхватна. Силата й отслабва значително с отдалечаване на обектите, но на теория никога не изчезва.
Земната гравитация е неравномерна
Ясно е, че Земята не е идеална сфера, а под повърхността скали и минерали са разпространени неравномерно, което създава джобове с различна плътност, следователно и с различна гравитация.
НАСА изследва земната гравитация с два сателита. Когато първият сателит приближи по-плътен регион, той е притеглен по-силно и изпреварва втория, а когато премине тази точка, е дърпан назад. Като се измери разстоянието между сателитите се създават подробни гравитационни карти.
Нютон и Айнщайн не са единствените хора, размишлявали върху гравитацията
Някои от най-големите умове са се занимавали с гравитацията. В Древна Гърция философът Аристотел проповядва, че всички обекти се движат към своето „естествено място“; камъните например отивали към центъра на Земята, а други, като потоците, се стремели към небесата.
Гравитацията пътува със скоростта на светлината
Според теорията на Нютон за гравитацията, притеглянето на гравитацията е моментално, но според Айнщайн, ефектът пътува със скоростта на светлината. Това означава, че ако Слънцето изчезне внезапно, ще продължим да обикаляме в орбита около празно пространство повече от 8 минути. Тази идея е потвърдена през 2002г, когато за първи път е измерена скоростта на гравитацията.
На Земята тежите почти три пъти повече, отколкото на Марс
Масата е непроменлива и съставлява всички атоми в тялото; тя винаги е същата, независимо дали сте на Земята, на борда на Международната космическа станция или стоите на повърхността на Луната. Тежестта е ефекта от гравитацията, въздействаща върху масата. На други планети гравитационното притегляне е различно, затова масата ви е същата, но теглото ви се променя.
Гравитацията може да се използва за космическа прашка
Необходимо е огромно количество енергия, за да се изпрати космически кораб в космоса, затова космическите агенции използват техника, наречена „гравитационно подпомагане“. Вместо да се насочи право напред към целта, космическият кораб завива и прелита край планета като Земята, Марс или Юпитер, използвайки тяхната орбитална инерция, за да се засилят.
Гравитационното притегляне на Земята е по-слабо от привличането на магнит за хладилник
Цялото гравитационно притегляне на Земята не може да се мери със силата, която поддържа ядрата на атомите. Не е силно и колкото електромагнитната сила, която държи магнита върху хладилника ви.
Астронавтите практикуват безтегловност на борда на самолети
Самолетите могат да изпълняват движение наречено параболична арка, при което се получава кратък момент на безтегловност. Това позволява на хората да се упражняват за космоса.
Учените изучават гравитацията в космически лаборатории
Едно от най-добрите места за изучаване на гравитацията е открития космос. Наблюдаването на близко обикалящи двойки или тройки неутронни звезди и бели джуджета позволява на учените да измерват ефекта на гравитацията.
Въртенето създава изкуствена гравитация
На въртележката в увеселителния парк, външната страна предоставя търсеща центъра сила, която държи хората в кръгово движение. Това се нарича центростремителна сила и ефектът от нея се усеща като гравитация.
Масивни обекти създават гравитационни вълни при движението си
Според теорията на относителността на Айнщайн, масивните обекти огъват пространствено-времевия континуум. Когато тези обекти се движат, те създават вълни, също както лодката преминаваща през водата.
