Битката при Ню Орлиънс
Американската победа в Битката при Ню Орлиънс се счита за една от най-решителните битки в Британско-американската война през 1812 година. Тя е запомнена и като скандална, защото е водена след края на войната, макар че това е само наполовина вярно. Вярно е, че тя се състои на 8.01.1815 – след подписването на мирния договор в белгийския град Гент, но президентът Джеймс Мадисън и Американският сенат не ратифицират договора до 16.02, заради което тактическото значение на битката е спорно.
Битката при Прага
Тя започва преди края на Тридесетгодишната война. Голяма част от Европа е замесена в объркващ конфликт относно политически различия. Докато представителите на различните народи се срещат в Мюнстер и Оснабрюк, шведската армия обсажда Прага. Както битката, така и мирните преговори продължават месеци. Дипломатическите действия довеждат до серия от договори, познати като Вестфалски мирен договор, който променя политическите граници на Европа. След неговото подписване са признати определени религиозни свободи. Въпреки че шведските делегати подписват договора на 24.10.1648, военните действия продължават 8 дни след това.
Войната на Понтиак
Войната на Понтиак не е една единствена битка, а продължение на Седемгодишната война, която разделя Европа на коалиции, водени от Франция и Великобритания. Когато французите виждат, че британците са повече от тях, те набират подкрепления от индиански групи, които са били недоволни от британските колонисти. Враждебността ескалира през следващите 16 месеца и довежда до редица преговори за периода 1764-1766 година. В един от най-напрегнатите моменти на конфликта се съобщава, че британските войници са дали на индианците одеяла, заразени с едра шарка, в опит да ги елиминират.
Постоянството на Онода
Заповедите за Хиро Онода били ясни – да се защити филипинския остров Лубанг от вражеските атаки и да не се предава при никакви обстоятелства. Онода изпълнява безпрекословно заповедите дори 29 години след като Втората световна война е приключва. Той и трима други войници оцеляват и отказват да се предадат през 1945 година, затова се укриват в планините през следващите 3 десетилетия. Непосредствено след войната и отново през 1952 година над планините са хвърлени листовки, в които Онода и хората му да бъдат уведомени, че войната е приключила. Войниците обаче решават, че това е фалшива новина и отказват да се предадат.
През 1974 година,след като другарите на Онода са се предали или са били убити, а самият Онода смятан за мъртъв, един японски студент го открива. Все още скептичен и лоялен към заповедите, Онода отказа да се предаде, докато бившият му командир не издаде заповедта. Майор Ошими Танигучи, който в онзи момент работел като книжар, отлита до Филипините и официално оттегля своите заповеди, освобождавайки Онода.
