Колко пъти са ви викали да не излизате навън с мокра коса? А колко пъти сте чували да не влизате в басейна веднага, след като сте яли? Когато стане въпрос за здраве, на помощ идват бабините деветини . Но има ли в тях зрънце истина? И откъде идват тези митове? Ето 5 популярни бабини деветини, които със сигурност сте чували безброй пъти като деца, че и като възрастни, както и науката зад тях.
1. Не си пукай кокалчетата – ще получиш артрит
Изпукването на кокалчетата на ръцете е навик, който не би липсвал на никого. Звукът се получава от мехурчетата газ в течността в ставите и е пристрастяващ.
Според проучване от 2011г, между 25% и 54% от хората са го правили понеже веднъж. Добрата новина е, че не причинява артрит. Няколко сериозни изследвания не откриват никаква връзка между артрита и пукането на кокалчетата.
Един доктор носител на Нобелова награда дори го е правил два пъти дневно в продължение на 50 години, за да докаже на майка си, че греши. 50 години по-късно, ръцете му са напълно здрави.
Този навик обаче все пак води до някои проблеми, като например подуване, отслабен захват, изместване на сухожилия и увреждания в ставите.
2. Трябва да изчакаш поне 30 минути след хранене, преди да влезеш във водата
Малко са нещата по-дразнещи за едно дете от това да хапне край басейна и след това да трябва да чака 30 минути, преди да влезе във водата. Оказва се, че тук има известна истина, но не се отнася само до плуването и зависи от това колко сте яли.
Всяка форма на по-сериозно физическо натоварване скоро след обилно хранене може да предизвика „бодеж“ или стомашни спазми. Причината е, че кръвта се е оттеглила към стомаха за храносмилането и работата на мускулите остава на втори план.
Човешкото тяло е достатъчно умно, за да ни напомня за този ефект, като ни кара да усещаме дискомфорт или болка, когато сме яли много и се опитваме да тренираме.
Иначе казано, вероятно е безопасно да скочите в басейна след ядене, но сигурно няма да е особено приятно.
3. Сложи си яке, за да не настинеш
Звучи логично, но всъщност нещата не са толкова прости и все още няма категорично научно доказателство, че излагането на по-ниска температура повишава риска от разболяване. Наскоро обаче едно изследване направи напредък в тази насока.
През 2014г учени от Йейл разкриха как риновирусът, известен още като обикновена настинка, вирее по-ефективно при по-ниска температура в носната кухина, отколкото на по-топло в белите дробове, като възпрепятства имунния отговор на тялото.
Когато навън застудява, може би е добра идея да се пооблечете по-добре. Съвсем не може да се каже обаче, че не сложите ли яке, настинката ви е в кърпа вързана.
4. Пилешката супа лекува настинката
Традицията повелява когато си болен да си хапваш супичка. Супата като лекарство срещу настинка датира поне от 13-и век. Днес учените са открили, че затова си има основателна причина. Оказва се, че пилешката супа може да има лечебни свойство, макар никой да не е сигурен точно коя съставка е причината за това.
При изследване от 2000г, учените са открили, че комбинацията от съставки (пилешко, лук, картофи, пащърнак, моркови, целина, магданоз, сол и пипер) има лек противовъзпалителен ефект върху тялото и намалява подуването в горната дихателна система.
Друг екип през 2012г се опитва да открие точната съставка, отговорна за лечебните свойства на супата. Учените намират връзка между карнозина, съдържащ се в пилешкото, и намаления възпалителен отговор при вирусните инфекции.
Други проучвания обаче посочват чесъна като отговорен. Може да се спомене и парата, която помага за прочистването на носните пътища.
5. Яж риба – храна за мозъка
През 2014г учени от Калифорнийския университет в Лос Анжелис публикуват резултатите от изследване, което доказва, че една порция печена риба седмично повлиява позитивно сивото вещество в секциите от мозъка, отговорни за разпознавателните способности и паметта при възрастните – дори без да се вземат предвид вече доказаните благоприятни свойства на омега-3 мастните киселини.
Консумирането на риба (без значение каква) веднъж седмично може да увеличи с до 14% хипокампа, който играе важна роля при проявите на агресия, при мотивацията и при формирането на спомените.
