Когато четем или слушаме новини много лесно можем да се разочароваме от човешката природа. Скорошни психологически проучвания обаче ни показват, че хората не са толкова егоистични или алчни, колкото изглеждат понякога.
Когато сме благодарни за нещо ни се иска да „продължим доброто“
Вероятно сте чували израза „да продължиш доброто“ – когато един човек предложи да направи малка услуга на някого (например да плати кафето му, докато чака на опашката), вторият човек изпитва нужда също да направи услуга на някой друг. Проучване, проведено от учените от Northeastern University в Масачузетс открива, че хората действително искат да продължат доброто, когато някой им е помогнал и причината е, че се чувстват благодарни за това. По време на експеримента някои участници умишлено изпитали проблеми с компютрите си. Когато някой от останалите им предложи помощта си, след това самите те прекарвали доста голяма част от времето си също да помогнат на някого да се справи. Добрината, отправена към нас ни мотивира също да искаме да правим добро.
Когато помагаме на някого се чувстваме по-щастливи
В проучване, проведено от психолога Елизабет Дън и колегите ѝ, на участниците им била предоставена малка сума (5 долара), които да похарчат през деня. Те имали право да изхарчат парите както пожелаят, но с едно малко условие – половината от участниците трябвало да похарчат парите за себе си, а другата половина от участници да похарчат парите за някой друг. Когато психолозите се срещат с участниците в края на деня, те откриват нещо, което ги изненадва – онези от тях, които похарчили сумата за някой друг, се чувствали много по-щастливи от другите, които похарчили парите единствено за себе си.
Връзките ни с околните прави животът ни изпълнен с повече смисъл
Психологът Карол Раф е известна с проучванията си върху така нареченото „eudaimonic well-being” или чувството, че имаме цел в живота и че той е изпълнен със смисъл. Според Раф връзките ни с околните е ключов фактор за това дали ще имаме усещането за смисленост в живота си. В проучване, проведено през 2015 година, участниците, които прекарвали повече време сред хора, били много по-щастливи и имали чувството, че животът им има смисъл. Същото проучване посочва, че участниците се чувствали много по-добре, след като напишат писмо с благодарности на човек, който им е близък.
Подкрепата, която оказваме, е свързана с дълголетието
Психологът Стефани Браун и колегите ѝ проучват дали помощта, която оказваме на околните, влияе върху дълголетието. Тя пита участниците в изследването колко време са прекарали в помощ на някого. Браун открива, че онези от тях, които прекарват повече време в това да подкрепят и помагат на близките си имат по-малък риск от развиване на заболявания. С други думи, оказва се, че хората, които подкрепят околните, всъщност помагат и на себе си.
Възможно е да станем по-съпричастни
Карол Дуек от Станфордския университет провежда няколко изследвания, фокусирани върху установения начин на мислене у хората. Някои от тях вярвали, че могат да станат по-добри в нещо ако положат усилия, докато други вярвали, че способностите им са сравнително непроменими. Тя открива, че съпричастността – способността ни да усещаме и разбираме емоциите на другите, може да бъде повлияна от начина ни на мислене.
След серия от проучвания Дуек открива, че начинът ни на мислене всъщност влияе на това колко съпричастни можем да бъдем – онези, които вярват, че могат да станат по-добри, прекарват повече време в опити да са съпричастни на околните. Самата Дуек казва: „Емпатията всъщност е избор“. Тя не е нещо, което само някои хора могат да изпитват – всички имаме възможността да сме съпричастни.
