Голямата депресия в Америка е вдъхновение за множество запомнящи се фотографии от 20 век, перфектно улавящи болката и страданията на работещите хора. Снимки на бедни и отрудени хора, изоставени жилища и отчаяни майки влияят върху народното съзнание. Но „Обяд върху небостъргач“ е различна снимка.
Погледът върху работниците, които обядват по време на изграждането на „Рокфелер Сентър“ на 260 метра във въздуха, е лъч надежда за народа през 30-те. Тази снимка им показва, че Америка все още строи, все още прогресира и най-важното – все още работи.
Изминали са 85 години от първото публикуване на снимката в „New York Herald-Tribune” на 2.10.1932 година и оттогава „Обяд на небостъргач“ е една от най-разпознаваемите снимки в целия свят. Ето и няколко любопитни факта за нея:
1. Снимката може и да е една от най-популярните, но все още не е известна самоличността на фотографа, който я заснема. За определен период от време тази заслуга се приписва на Чарлз Ебетс, но в онзи момент на небостъргача има и други фотографи, включително Уилям Лефтуич и Томас Кели, затова в архивите вместо име на фотограф, е изписано „неизвестен“.
2. „Обяд на небостъргач“ е направена изцяло с цел публичност. 11 мъже, които спокойно се хранят на 69-тия етаж на небостъргач, не е ежедневна гледка и цялата сцена е предварително подготвена, за да бъде заснета. Мъжете са истински работници, но целта на фотографията е да се популяризира изграждането на „Рокфелер Сентър“. Снимката е направена по време на Голямата депресия, докато 15 милиона души търсят работа. Това, че Америка все още се развива, дава надежда на много от тези хора.
3. Негативът се съхранява в огромен подземен трезор в близост до Питсбърг, Пенсилвания. В трезора, наречен „Iron Mountain”, се съхраняват ценни произведения на изкуството, снимки, филмови ленти, музикални произведения и правителствени документи. Температурата там е контролирана, за да не бъдат повредени пазените предмети.
4. Точно както самоличността на фотографа е неизвестна, така и не става ясно кои са 11-те мъже на снимката. Режисьорът Шон Ò Куалейн обаче се разравя в архивите, заради документалния си филм, наречен „Men at Lunch”. Той и архивистът Кристин Ръсел успяват да идентифицират само двама от 11-те мъже – Джоузеф Екнър (третият от ляво надясно) и Джо Къртис (третият от дясно наляво). Имената на останалите работници все още са неизвестни.
5. Шон Ò Куалейн започва работа по документалния филм, след като получава писмо от Пат Глин и брат му, които твърдят, че са разпознали баща си и чичо си на снимката. „Най-голямата изненада за нас беше, че въпреки популярността на снимката, преди нас никой не си беше направил труда да разбере нито кои са работниците, нито кой е фотографът“ – споделя Шон Ò Куалейн . Той допълва, че не съществуват официални данни за работниците от тогава и то не защото са изгубени, а просто защото не е имало такива изобщо. Според уебсайта на „Рокфелер Сентър“ по изграждането работят над 40 000 души. Без документи самоличностите на почти всички мъже обаче остава загадка.
6. Според някои историци снимката „Обяд на небостъргач“ в действителност не е била толкова страшна и опасна, колкото изглежда. Те вярват, че мъжете не са обядвали във въздуха, а под тях е имало напълно безопасна платформа, която да ги предпази от възможен инцидент с фатален край. Но, както при много други факти около снимката, този също остава забулен в мистерия.
