background img
окт. 6, 2017
1206 Views

Автори, които не одобряват филмите, направени по техните книги

Автор:

Някои от любимите ни филми са превърнати в страхотни филми. Или поне така мислим ние, защото някои автори никак не са съгласни с нашето мнение и мразят филмите, базирани на техни произведения.

1. Стивън Кинг – „Сиянието“ (1980 година)

„Харесвах работата на Стенли Кубрик в продължение на много дълго време и имах грандиозни очаквания за проекта, но бях дълбоко разочарован от крайния резултат… Кубрик не е успял да разбере истинското нечовешко зло на “Oвърлук хотел“. Вместо това, той търси злото у героите и превръща филма в семейна трагедия с неясни свръхестествени нюанси“ – споделя Кинг. Освен това, той споделя, че не е доволен и от изпълнението на Джак Никълсън.

2. Ан Райс – „Интервю с вампир“ (1994 година)

Ан Райс не е никак доволна от избора на актьори за „Интервю с вампир“ и най-вече от Том Круз. „Почти невъзможно е да си представя как може да се получи добър филм с тези актьори“ казва тя. По-късно обаче, Райс казва на самия Круз, че е доволна от работата му и че се възхищава на преобразяването му.

3. Уинстън Грум – „Форест Гъмп“ (1994 година)

„Никога не позволявайте на някого да направи филм по ваша история“ – казва Грум след излизането на филма. По-късно авторът предявява иск за 3% от нетната печалба, която би трябвало така или иначе да получи, заради сключения с продуцентите договор, но те твърдят, че в момента, в който са поели разходите за производство и реклама, филмът не е реализирал печалби. Грум така и не получава парите си. И още нещо, което обижда автора – името му не е споменато в благодарствените речи на от нито един от актьорите и екипа, които приемат различни награди за „Форест Гъмп“.

4. Антъни Бърджес – „Портокал с часовников механизъм“ (1971 година)

Не само, че не харесва филма по книгата си, но по-късно Бърджес дори споделя, че съжалява, че я е написал изобщо. „Книгата, с която съм най-известен или известен като цяло, е роман, който съм готов да отхвърля. Написана преди около четвърт век, филмът я превърна в суров материал, който изглежда прославя секса и насилието. Филмът улеснява читателите на книгата и им помага да разберат погрешно значението на романа. Това тяхно неразбирателство ще ме преследва, докато съм жив. Не трябваше да пиша книгата точно заради тази опасност от неправилно тълкуване“.

5. Брет Истън Елис – „Информаторите“ (2008 година) и „Американски психар“ (2000 година)

Брет Истън Елис смята, че нито една от филмовите адаптации по книгите му не са добри ( с изключение може би на „Правилата на привличането“), но определено мрази някои повече от други. За „Информаторите“ Елис казва: „Филмът не се получи поради много причини, но не мисля, че тези причини са мои грешки“. Освен това, той смята, че „Американски психар“ изобщо не е трябвало да се превръща във филм. „Това е книга, която не мисля, че трябваше да се превръща във филм. Смятам, че проблемът с „Американски психар“ е, че е замислен като роман, като литературна творба с изключително ненадежден разказвач в центъра, а филмът изисква отговори.“

6. Роалд Дал – „Уили Уонка и шоколадовата фабрика“ (1971 година)

Някога запитвали ли сте се защо „Чарли и големият стъклен асансьор“ няма филмова адаптация? Това е така, защото Роалд Дал смята, че филмът по неговата книга „Уили Уонка и шоколадовата фабрика“ е „долнокачествен“. Освен това, Дал намира Джийн Уайлдър „прекалено претенциозен“, а за режисьора на филма смята, че „няма талант и усет“. Дал дори обещава, че филмови продуценти никога повече няма да се доберат до някое от произведенията му, докато е жив.

Етикети:
· ·
Категория:
Филми

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title