1. Елагабал ( според някои източници Хелиогабал)
Хора като Нерон или Калигула са първите, които ни идват на ума, когато си представяме деспотични или направо казано луди римски императори. Елагабал обаче вероятно надминава всеки от тях. Сядайки на трона той е едно 14-годишно момче, което не е наясно със сексуалните си предпочитания. Елагабал бързо разбира, че титлата му ще му позволи да се въвлича във всякакви перверзии, за които се сети.
Той често спял с различни непознати, както жени, така и мъже, които откривал, след като се преобличал като проститутка и обикалял по публичните домове. Счита се, че се женил и развеждал за 5 различни жени, както и за двама мъже. Някои историци вярват, че Елагабал е бил транссексуален.
2. Комод
Благодарение на филма „Гладиатор“, името на Комод и репутацията му на вечния римски злодей са се запазили през годините. Въпреки това, спокойно можем да кажем, че истинският Комод е бил доста по-сбъркан от онзи във филма. Както Елагабал, Комод не се притеснявал да се отдаде на най-съкровените си желания, които обаче били много по-кървави.
Комод вярва, че е като Херкулес и обича да демонстрира бойните си способности. Той често се бори с екзотични животни, но… от сигурността на високата си кула, разбира се. Освен това, той нападал ранени войници, които имали недъзи или ампутирани крайници. Както се очаква, Комод винаги побеждавал и дори започнал да взема такса за онези, които искат да имат „удоволствието“ да го гледат в действие.
3. Ибрахим I
В интерес на истината ранните години на Ибрахим са много травмиращи за него. Той е държан като затворник, докато по-големият му брат Мурад IV управлява Османската империя. Вярвайки, че роднините му са прокълнати да бъдат луди, Мурад убива останалите си братя. По настояване на майка си обаче, пощадява живота на Ибрахим.
Когато Мурад умира, а Ибрахим наследява трона през 1640 година, неговото желание да вкуси от насладите на живота е неописуемо силно. Той си взема стотици компаньонки и оставя съветника си да се грижи за скучните неща като управлението на империята, която едва не банкрутира заради необичайния му начин на живот. В крайна сметка Ибрахим обявява война на Венеция без да разполага с финансовата възможност да я осъществи. Наречен е дели (луд) и по-късно е свален от трона и екзекутиран.
4. Шарл VI
В началото Шарл VI бил компетентен и харесван владетел, заради което си спечелил прозвището Шарл Обичаният. В края на управлението си обаче, прозвището му се променя на Шарл Лудият.
Неговите особености започват да се проявяват, когато е на 20-тина години, но се влошават с времето. Той страда от психическо заболяване и има пристъпи на амнезия, често забравял съпругата, децата си и дори собствената си идентичност. Шарл станал параноичен и отказвал да се къпе и да сменя дрехите си с месеци. Въпреки всичко обаче, дори в най-тежкия си период и въпреки не толкова приятния си прякор, той запазва любовта на народа към себе си.
5. Хуана Кастилска
Хуана Кастилска е кралица на Кастилия и съпруга на Филип I. Въпреки че бракът им е уреден, Хуана се влюбва много силно във Филип (все пак прозвището му било Филип Красивия) и приема тежко внезапната му смърт. Някои историци вярват, че тя често отивала в гробницата му, за да може да прекара известно време с него, галейки и целувайки трупа му.
След като Филип й съобщава, че желае да се върне във Фландрия, Хуана обезумява и нищо не можело да спре гнева и отчаянието й. Тя била ревнива, не спирала да плаче и отказвала да се храни, а една нощ избягала от двореца и прекарала в студа 36 часа, плачейки пред портите на замъка. След тези нейни действия хората я наричат Хуана Лудата. В крайна сметка синът й взема властта и я изпраща в манастир до края на живота й. Там Хуана Кастилска е убедена, че монахините се опитват да я убият.
6. Ерик XIV
Ерик XIV – кралят на Швеция, бил считан за опитен и интелигентен владетел. Но всичко това се променило, след като започнал да страда от силна параноя. Първоначално той заповядал ареста на брат си, когото осъдил за измяна. По-късно той започнал да подозира цялата фамилия Стър за измяна и то напълно безпричинно. Ерик осъжда всеки от членовете на фамилията на смърт и убива един от тях лично.
След всичко това Ерик избягал в гората и бил открит след няколко дни в едно село, облечен не като благородник, а като селянин. С убийствата на фамилията Стър чашата прелива. Ерик прекарва последните си години в затвора преди да бъде отровен.
