Древноеипетската е една от най-древните и богати цивилизации, които някога са съществували на Земята. Често разглеждаме пирамидите и величествения Сфинкс, но обикновено забравяме за друга много важна част от техния културен живот, която е издържала всички тестове на времето – египетските рисунки.
1. Египетски танц
Танците заемали важна роля в културата на древен Египет. Ритмичните звучи били в кръвта им, а работниците често вършели работата си с движения под звуците на песни. В египетската епоха започва началото на уличните танцьори, а танците им са разделени в три категории в зависимост от участниците и повода за танца.
Тази рисунка изобразява танцуваща двойка жени и отделна група, която свири. Танците по двойки обикновено включвали двама мъже или две жени, които танцували по същия начин, както е показано на рисунката – близо един до друг, като телата им често се преплитали. Изключително любопитни са били древноегипетските фестивали, тъй като танците за всеки от тях били напълно различни.
2. Мумифициране
Мумифицирането е важна част от цялата концепция на задгробния живот за египтяните. Един подобаващ ритуал по мумифициране давал спокойствието на хората, че на мъртвеца му е осигурено възкресение в бъдеще, ако спечели милостта на египетските богове.
През периода на Новото царство в Египет (1580-1070 година пр.н.е) хората вече напълно се усъвършенствали в извършването на ритуали по мумифициране – най-добрата техника отнемала 70 дни и включвала вътрешните органи и мозъка. През Старото царство (2686-2181 година пр.н.е) хората вярвали, че бог Анубис се грижи за погребенията на царете, но скоро той бил заместен от Озирис (през периода на Средното царство – 2040-1780 година пр.н.е)
3. Египетските богове
Древните египтяни имали политеистични вярвания – тоест почитали и вярвали в много богове. Те имали много религии, всяка от които имала свои собствени божества, ритуали и вярвания, както и постоянен брой последователи. Различните градове дори вярвали в свои богове, различни от останалите.
4. Рисунките в гробниците
Египтяните превръщали гробниците на фараоните си в невероятни произведения на изкуството. Обикновено в гробниците имало по няколко рисунки, които отразявали живота на починалия, но кралските гробници били още по-описателни, тъй като показвали не само живота на починалия, но и пътуването му към отвъдното и живота му след смъртта.
5. Книгата на мъртвите
Книгата на мъртвите се състои от редица заклинания, които се предполага, че трябва да оказват помощ на мъртвеца при пътуването му през подземното царство. Някои от заклинанията датират от 3000 година пр.н.е, а новите са добавени по-късно, като последните са написани през около 11-7 век пр.н.е.
6. Задгробният живот
Египтяните вярвали твърдо в задгробния живот. Вместо пълно прекратяване, смъртта се приемала като временно прекъсване на живота, защото според техните вярвания вечният живот е възможен благодарение на милостта на боговете, както и чрез мумифцирането. Именно това е причината фараоните да правят големи подготовки за погребението си, уверявайки се, че в задгробния си живот ще разполагат с всички необходими неща, които са притежавали приживе.
7. Картушът на Тутанкамон
Картушът (овалът, който огражда името на фараона при изписването му) на Тутанкамон показан по-горе освен всички други събития, изобразява и момента на раждането му. С такива овали се ограждали само кралските имена. Картушът на Тутанкамон показва както рожденото му, така и тронното му име.
8. Битката при Нубия
Рамзес участвал в множество битки, но най-важното е, че в повечето от тях е излизал като победител и по този начин прави богатството на египетската империя още по-голямо. Той е смятан за най-славният и най-могъщ фараон в цялата история на Египет.
Битката на Рамзес срещу нубийците е добре описана под формата на папирусова живопис. Той е изобразен в момента на началото на битката, качен във военна колесница, докато двамата му млади синове са зад него, също в колесници. На една от стените в гробницата на Рамзес пише, че при една от битките му при Нубия той трябвало да се сражава с тях съвсем сам, без помощта на войниците си.
