Времето е странно нещо. Изглежда не всеки от нас го преживява по един и същи начин – понякога минава много бързо, а друг път твърде бавно. Съществуват доста теории за времето, опитващи се да обяснят защо е толкова мистериозно. Някои от тях са наистина изумителни.
- Теорията на Свети Августин за умственото време
Християнският философ Свети Августин е имал какво да каже за времето. Първо, той казва, че времето не е безкрайно. Според него то е създадено от Бог и е невъзможно да се създаде нещо, което да няма край. Освен това, той твърди, че времето съществува единствено в умовете ни – изключително твърдение, свързано с начина, по който възприемаме времето. Ние казваме, че нещо може да продължи за кратко или за дълго, но Свети Августин е смятал, че няма реален начин, по който можем да квалифицираме времето. Когато нещо остава в миналото, то няма възможност да ни влияе, защото вече не съществува и когато казваме, че дадено нещо ни е отнело много време, това е така, защото ние сме го запомнили по този начин.
И тъй като измерваме времето само по начина, по който го помним, то тогава то съществува единствено в спомените ни. Бъдещето все още не съществува, затова то също не може да бъде квалифицирано. Единственото, което съществува е настоящето, така че единственото заключение според него е, че времето го има само и единствено в главите ни.
- Топология на времето
Как изглежда времето? Ако се опитаме да го нарисуваме, как ще го виждате? Като права линия, която продължава до безкрай? Или си го представяте като часовник, който непрекъснато прави кръга си на движение всеки ден от годината и така до безкрай? Очевидно няма верен отговор, но съществуват няколко интригуващи идеи.
Според Аристотел времето не може да съществува като линия или поне не такава, която да има начало и край, въпреки че все пак би трябвало да има някакъв момент, в който времето е започнало да се движи. За да има момент, в който времето е стартирало пътешествието си, би трябвало да има точка, която да удостовери началото му. Същото се отнася и за края на времето. За да има времето край, трябва да има един момент, който да отбележи, че е свършило. Съществува и друг проблем – колко такива времеви линии има – една линия на времето, по която всичко се движи или много линии, които се движат паралелно? А може би врмето е една линия с много разклонения? Има много опции, но никакви отговори на въпросите ни.
- Измамно настояще
Тази теория задава въпроса – колко дълго продължава настоящето? Когато сме в средата на разговора с някого, когато сме по средата на изречението и когато вече сме изказали цялото изречение, това означава ли, че началото на изречението вече е в миналото, при положение, че разговорът все още не е приключил? Е.Р.Клей и Уилям Джеймс наричат тази идея „измамно настояще“.
Те твърдят, че то може да е от порядъка на няколко секунди до една минута. И все пак, всичко това може да се свърже с това колко е добра краткосрочната памет на човека – колкото по-добра е, толкова по-дълго ще бъде настоящето.
- По-ниските хора усещат настоящето по-скоро
Звучи необичайно, но има смисъл. Тази теория е създадена от Дейвид Ийгълман. Тя е основана на идеята, че усещаме времето като парчета информация, събрана от нашите усещания и процеси в мозъка. Различните части на тялото, дори да получаваме информацията по едно и също време, имат нужда от различни части от времето, за да я „пренесат“ до мозъка.
Това забавяне на информацията означава, че по-ниските хора са повече „в настоящето“. По-ниските всъщност усещат времето по-точно, защото има по-малко забавяне на информация в мозъка им.
- Времето забавя хода си и ние го усещаме
Един от големите въпроси във физиката е този за съществуването на тъмната енергия. Виждаме ефектите от нея, но нямаме идея какво представлява. Екип от професори от университета в Билбао и университета в Саламанка предполагат, че всичките ни опити да открием и дефинираме тъмната енергия са били несполучливи, тъй като тя просто не съществува.
Всички ефекти от нея могат да се обяснят така – това, което всички виждаме е забавянето на времето. Освен това, те твърдят, че врмето ще продължава да забавя хода си, докато не спре напълно. Вселената ще спре и ще остане така завинаги. Но не се притеснявайте, това ще се случи след милиарди години и е възможно Земята да не съществува по това време.
- Времето не съществува
Има и идея, че времето не съществува. Изобщо. Тази идея събира доста негативи през 1900-те. Според философа Дж.Мактагърт съществуват два начина, по които можем да гледаме на врмето. Първият, наречен Теория – А казва, че времето си има ред и се движи в една равнина. В тази негова версия ние можем да организираме нещата, докато се случват. Теория – Б от друга страна твърди, че минаването на времето и самото време като цяло са илюзии и няма начин ние да можем да организираме нещата си.
Тази версия на времето е подкрепена и от спомените ни, които имат способността да си припомнят събития от различни периоди на време, а не като една поредица от преминаващо време. Объркващо, нали? Вземете тези две теории и ги съчетайте и ще откриете, че времето просто не съществува, защото за да го има, трябва да има и една непрестанна промяна на събитията, света и обстоятелствата. Теория – Б , според собствената си дефиниция, не се свързва с преминаването на времето и в нея няма промяна. Следователно времето не съществува. Но ако все пак Теория – А е точна, тя също предполага, че няма такова нещо като времето. Вземете например 21-вия ви рожден ден. В един момент, той се е намирал в бъдещето, след това вече е преминал в миналото. Тъй като един момент не може да съществува едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, то Мактагарт твърди, че тази теория е невъзможна, както и съществуването на понянието време.
- Четириизмерност и теорията за вселената
Тук говорим за идеята, че времето всъщност представлява само по себе си едно измерение. Във четириизмерението всички обекти съществуват в четири измерения, вместо в три , а четвъртото измерение е времето.
Всеки човек е четириизмерен обект, който съществува в слоевете на времето – слоевете са за детството ни, тийнейджърските години и така нататък.
- Ефектът Одбол
Чували сме понякога за човек, който се е намирал в опасна ситуация. След това той твърди, че изведнъж времето е спряло или се е забавило изключително много. Това често се случва, когато нещо опасно се случва или нещо напълно неочаквано за нас. Има много спорове относно това дали времето действително забавя хода си, за да ни даде възможност да осъзнаем какво ни се случва, да приемем информацията и да я разтълкуваме правилно, когато се сблъскаме с нея. На първо място изследователите изучават какво би било ако времето действително се забавя. Бихме могли да виждаме нещата с уникално качество, както и да забелязваме иначе незначителни детайли. Мозъкът ни има способността да съчетава всички тези неща в една ситуация. Така че, ако времето наистина се забавя, ние бихме виждали всеки кадър отделно.
На участниците в изследването им били показани няколко святкащи цифри, дотогава, докато за мозъка станело трудно да определи различните числа в различните серии. След това, те били помолени да опитат да направят същото, докато биват спускани от 46-метрова кула. По-късно трябвало да наблюдават как другите биват спускани от същата кула и да определят колко по-бързо им се струва чуждото падане спрямо тяхното. Когато били помолени да определят времето на тяхното спускане, те споделяли, че им се струва около 36% по-дълго, отколкото когато гледали другите хора. Тези резултати, съчетани с факта, че хората не били по-добри в разпознаването на числа, когато са поставени в необичайна ситуация показва, че не времето се забавя, а нашето възприятие за времето се променя.
