9 фантастични неща в космоса

Космосът често се разглежда като „крайна граница“. Докато планетата Земя става все по-гъсто населена, с все по-малко места от картата, които да изследваме, човечеството обръща поглед към звездите, надявайки се да разкрие тайните на Вселената. В космоса биват откривани невероятни неща почти всеки ден, особено след като технологиите ни са толкова високо развити, че ни позволяват да виждаме на изключително далечно разстояние. Нека разгледаме 9 от най-любопитните и феноменални неща, намиращи се в космическото пространство.

1. Движейки се заедно с други обекти в космическия пояс на нашата слънчева система, астероидът наречен P/2013 P5 изглежда не принадлежи на това място, защото не е като останалите. Повечето астероиди се виждат като светещи точки, когато ги наблюдаваме през телескопите си на Земята, но този астероид привлича вниманието на учените от НАСА, заради своите 6 бели опашки, които изглежда излизат от него. Не се случва всеки ден да бъдат наблюдавани такива астероиди в космоса, затова астрономите искали да разберат какво кара астероида да излъчва тези млечно бели опашки.

Те изглежда се променяли на всеки няколко дни, което било доста объркващо за учените. Скоро след това, те осъзнали, че всъщност астероидът се върти и то с доста голяма скорост. Господстващата теория, твърдяща, че астероидите се разрушават, превръщайки се в космичен прах, предполага, че междузвездните сблъсъци са основните виновници това да се случва. Но тъй като P/2013 P5 няма около себе си никакви следи, показващи, че подобно разрушение се случва с него, учените решават, че уникалните му светлинни опашки не са причинени от междузвезден сблъсък. Изследванията предлагат друга потенциална причина – ротационно напрежение, което разрушава астероида парче по парче. Ядрото на астероида е с широчина 426 метра – достатъчно големи размери, за да имат възможност тези опашки реално да съществуват. И все пак, учените на НАСА все още не са достигнали до категорични доказателства, показващи каква е истинската причина само един-единствен видян от човечеството астероид да има не една, а няколко светещи в бяло опашки.

2. През февруари 2006 година астрономи търсят светлини в космоса, които да издават, че наоколо има свръхнова, чрез телескопа „Хъбъл“. Те случайно забелязват ярък изблик на светлина, идваща от съзвездието Воловар. Странно, но преди този светлинен изблик, нищо друго не можело да се види на това място, а още по-странното е, че след него учените също не можели да видят нищо. След като дали име на феномена, който наблюдавали – SCP 06F6, учените се захванали за работа, опитвайки се да разберат на какво са станали свидетели току-що. Те го описали като „необичайна оптическа краткост“ и „нещо от нов вид“, което говори, че определено не са знаели какво са видели.

Малко вероятно е да е било свръхнова или поне не такава, каквато вече познаваме, поради няколко причини. Първо – звезда, която се превръща в свръхнова, излъчва изключително силна светлина за много кратък период от време, след което затихва по-бавно, отколкото се е появила. Грубо, целият процес отнема средно около 20 дни, докато достигне до пика си. На SCP 06F6 обаче, му отнема 100 дни, докато достигне до пиковата си точка, след което започва да затихва също толкова бавно. И второ – светлината, която излъчват свръхновите, може да индикира, че звездата има въглеродна атмосфера, което от своя страна означава, че може да генерира експлозия с температура 4700-5700 градуса по Целзий. През август 2006 година Европейският рентгенов сателит открива рентгенови лъчи, намиращи се в близост до местоположението на SCP 06F6 – нещо нетипично за свръхновите. Все още не е ясно какъв точно обект е SCP 06F6.

3. Още един пример за това колко малко знаем за космическото пространство e така нареченият „Велик атрактор“ („Great Attractor“), който е доказателство, че Вселената не е толкова еднородна, колкото учените предполагат. Тази космическа аномалия „поглъща“ всичко, което е около нея. Интересното е, че учените не откриват необходимата видима маса, която да причинява толкова силна гравитация.

От наша перспектива – „Великия атрактор“ се намира в „зоната на отбягване“ – част от космоса, изпълнена с толкова много звезди и галактики, че на нас не ни е възможно да ги разгадаем и определим. Използвайки методи, работещи с инфрачервена светлина и радио вълни, които позволяват да се вижда през „зоната на отбягване“, учените откриват съзвездието „Ъгломер“, в което има най-малко един квадрилион слънчеви маси. Въпреки това, учените все още не могат да дадат обяснение на поглъщателната сила на „Великия атрактор“.

4. Звездите имат репутация на горящи сфери от първични газове, които светят през нощите и правят дните ни по-топли. Но някои звезди не са толкова „горящи“, колкото си представяме. Така наречените „джуджета“ от клас „Y”, напълно разбиват стереотипите, подтиквайки астрономите да създадат нова класификация на звездите – не само заради размерите си, но и защото са шокиращо студени. Първите звезди от клас “Y” били представени на научното общество от НАСА в края на 2011 година, благодарение на работата на телескопа „Wide-field Infrared Survey Explorer” (WISE). Някои звезди наистина привлекли вниманието на учените, защото температурата на повърхността им била около 25 градуса по Целзий, а понякога дори и по-ниска.

Учените не откриват звезди, по-студени от човешкото тяло всеки ден. Това кара астрономите да продължат да търсят в космическото пространство за още звезди от клас “Y”, които да разбият всички представи. През 2014 година била открита още една звезда от НАСА – с температури между -48 и -13 градуса по Целзий. И тъй като тези звезди са изключително студени, учените не могат да решат, дали те наистина са звезди или са „свободно движещи се планети“, пътуващи из вселената.

5. Понякога учените не се учудват на това, което са открили в космоса, а на това, което не са открили. Днешните астрономи знаят, че във Вселената често се получават различни неточности, но една дългосрочна аномалия, която променя изградения „шаблон“, предизвиква множество въпроси. Откритието на съзвездието Еридан например, провокира един много важен въпрос – защо във Вселената съществува една огромна дупка? Учените изучават по-ранните разширявания, създавайки карти на космическата радиация, видима във всички посоки. Измервайки вариациите на енергията от радиоактивните източници, те успели да идентифицират места, изпълнени с материя – като галактики и съзвездия, заедно с празните пространства между тях.

Като цяло от галактиката се очаква да е сравнително еднаква, когато става дума за разпределението на радиацията. В близост до съзвездието Еридан обаче, се намира огромно пространство, изпълнено с … нищо. Съзвездието се намира на разстояние между 6 и 10 милиарда светлинни години от нас и представлява най-голямата космическа структура, която астрономите са открили. И все пак, нямат ясна представа за причината, поради която съществува празното пространство, намиращо се в близост до него. Съзвездието е толкова необичайно, че дори се говори за квантовото му съединяване с друга вселена. Но докато не съберем достатъчно информация, която да отговори на въпросите ни, Еридан ще остане загадка за нас.

6. Вероятно вече сте запознати със същността на черните дупки – застрашителни тъмни дупки, поглъщащи всичко, което попадне в гравитационния им пояс – дори материя и светлина. Има много неща, които не знаем за черните дупки. Какво се случва, когато нещо бъде погълнато от тях, например. Но ако знаем нещо със сигурност, то е, че черните дупки са колкото забележителни, толкова и плашещи. Интересното при тях е, че някои от черните дупки се движат „безцелно“ в космическото пространство, поглъщайки всичко, което застане на пътя им. Те се наричат “Wandering Black Holes” (от английски wander – скитам, блуждая). Такава огромна черна дупка е открита през 2012 година от НАСА, благодарение на екип от изследователи начело с Франческа Сивано. Дупката била в близост до галактика, позната под името CID-42 – разположена на 4 милиарда светлинни години от Земята.

Тя привлича вниманието на учените заради факта, че се движела прекалено бързо за обект, който съдържа милиони слънчеви маси – с цели 4 820 000 километра в час. С такава скорост, тя наистина поглъща абсолютно всичко около себе си и може би е добре за нас, че се намира на толкова голямо разстояние от Земята. В млечния път има друга черна дупка, която поражда големи проблеми. Тя е измервана два пъти – веднъж през 1996 година и втори път през 2001 година от телескопа „Хъбъл“. Благодарение на звездата, която се движела заедно с нея по траекторията на дупката и движенията на обкръжаващите я звезди, учените успели да я наблюдават и да разберат, че се движи 4 пъти по-бързо от всичко, намиращо се в близост до нея. Спекулациите относно същността на тази черна дупка пораждат множество теории. Една от тях е, че черната дупка е „изстреляна“ от свръхнова при огромната експлозия на умираща звезда, а другата е, че дупката се е създала при сблъсъка на две малки галактики, като е останала помежду им, придържайки ги заедно. Независимо от произхода си, едва ли съществува нещо, което може да я спре в момента.

7. Докато сме на темата за черните дупки, няма как да не споменем за това, че съществуват теории, че в центъра на нашата галактика се намира огромна черна дупка. Разстоянието от нашия дом до галактическото ядро е над 8 килопарсека /Парсек (означение pc) е мерна единица за разстояние, използвана в астрономията/. За наше успокоение – това е около 246 квадрилиона километра от Земята, въпреки че точното разстояние е трудно да се определи с точност, благодарение на вече споменатата „зона на отбягване“. В началото на 20 век Харлоу Шапли започнал да изучава разстоянията между различните кълбовидни звездни купове на нашата слънчева система. Скоро той открил голяма група от тях в близост до съзвездието Стрелец и предположил, че такъв масивен куп може да е струпан в сърцето на галактиката ни.

Неговата работа позволила на учените от следващите десетилетия да разберат, че той всъщност е открил галактическото ядро на Млечния път. Освен това, те открили, че галактиката ни си има тъмно сърце, скрито в дълбините й. Супермасивната черна дупка, наречена Стрелец А, не може да бъде забелязана директно посредством видима или инфрачервена светлина, но учените научават за съществуването й, използвайки радиовълни. Те дори успяват да изчислят масата й – над 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. За щастие, тя стои на мястото си, а не като онази черна дупка, която разгледахме преди малко и която се движи в космоса, привличайки към себе си всичко, с което се среща.

8. Във вселена, която се разширява във всички посоки, е трудно да се открие нещо, което се е запътило право към нас. Андромеда – най-близката галактика, в момента се е отправила към нас, движейки се със скорост от 400 000 километра в час. Но не бива все още да се тревожим, защото в момента Андромеда е на 2.5 милиона светлинни години. Това означава, че тя ще достигне Млечния път след около 4 милиарда години. Астрономите от НАСА твърдят, че това ще причини стълкновение на двете галактики, а Слънцето ще промени местоположението си.

Учените смятат, че Земята и другите планети в слънчевата система ще продължат да се движат около Слънцето, но това разбира се, няма как да се знае със сигурност, защото не разполагаме с достатъчно информация, с която да работим. Астрономитесмятат, че Андромеда и Млечният път първоначално ще се разминат една с друга, едва влизайки в контакт, след което ще се върнат в обратна посока и ще се сблъскат. Между разминаването и самото стълкновение обаче, съществува период от около 2 милиарда години. Друга теория твърди, че след съединяването, слънчевата система ще стане част от Андромеда.

9. Не е ли хубаво понякога да открием нещо, което е приятно да наблюдаваме, без да се опасяваме от риск за живота си? В съзвездието Змия, намиращо се на около 5000 светлинни години от Земята, астрономите откриват мъглявина с доста необичайна форма. Благодарение на способността на мозъка да прави прилика между обекти, които не е виждал никога и такива, които са му познати, много от мъглявините са наречени на нещата, на които ни приличат. Но при тази мъглявина няма място за съмнение. Мъглявината Червен квадрат е точно това, на което е кръстена.

Тя определено е интересен обект от космоса, тъй като изглежда има перфектната квадратна форма. Всъщност, е формирана от две конусовидни мъглявини, които се съединяват при върховете си. Заради това, че прилича на квадрат обаче, учените я определят като „най-симетричния обект“, който някога са откривали.