Преди Интернет един от любимите начини да покажеш на някого, че не го харесваш бил като се опиташ да го убиеш. Това разбира се не е лесна задача, ако мишената ти е световен лидер – мъжете и жените променили историята с покушенията си обикновено прекарвали години планирайки убийството и разчитали на прости и ефективни методи.
Други обаче успяват да влязат в историята заради безмилостната си бруталност и смешната некомпетентност.
5. Убиецът, дегизиран като мечка
Швейцарският проповедник Георг Йенач в общи линии е бил образецът за човек, просещ си покушение – безскрупулен политически лидер през 17-ти век, който се радвал на завидна слава като предател.
Казват, че смъртта има различно лице за всеки. В такъв случай за Йенач тя е дошла с лицето на мечка. По време на един карнавал пълен с угощения и алкохол, всички гости носели маски. Именно тогава Йенач забравил статуса си на най-мразения мъж в страната и свалил гарда си. Докато празнувал в отделна стая с приятелите си, към него се приближили няколко непознати, всички носещи маски, но един от тях бил с цял мечешки костюм.
Разбира се това на никого не му се сторило подозрително, още по-малко пък издутината под костюма, която много приличала на скрит пистолет. Изключваме и факта, че повечето от мъжете носели оръжия, а самата мечка размахвала огромна брадва. Йенач по някаква причина решил, че новите му приятели са пичове и ги поканил. Именно тогава злощастният швейцарец се превръща в първия човек в историята убит от мечка с брадва в ръце.
4. Убийството на Райнхард Хайдрих
Като един от архитектите на Холокоста и човек, който Хитлер наричал „мъжът с желязното сърце”, нацистът Райнхард Хайдрих се отличавал от океана от омразници с това, че бил най-мразеният от всички. През 1942г британското разузнаване обединява сили с чешката съпротива, за да свали Хайдрих. Задачата била поверена на Ян Кубиш и Йозеф Габчик, двама смели и никому известни войници. Двамата имали само един недостатък – съдбата ги белязала като едни от най-некадърните убийци в историята.
Кубиш и Габчик избрали един тесен завой за място на покушението, откъдето щяла да мине колата на Хайдрих. Те заели позиции и зачакали сигнал да действат. Когато колата се появила, Габчик се приближил и натиснал спусъка. Нищо не се случило – оръжието засякло, защото се било запушило с храната за зайци, която убиецът бил купил за домашните си любимци малко по-рано.
Представете си изражението на нещастника със запушения пистолет в ръка, изправил се срещу най-големия злодей по онова време. Още по-голяма била изненадата, когато Хайдрих решил да спре колата и започнал да стреля… или поне се опитал. Пистолетът му не бил зареден. Докато Габчик и Хайдрих се опитвали да се застрелят взаимно с неработещите пистолети, Кубиш използвал момента и хвърлил граната. Разбира се не изчислил правилно закъснителя и ранил всички, включително и себе си.
Раненият Хайдрих се измъкнал от колата и тръгнал да преследва убийците невъоръжен. Кубиш откраднал едно колело и тръгнал да бяга. Нацистът не се отказал и наредил на шофьора си да го преследва. В този момент Габчик се сетил, че и той носил пистолет и гръмнал шофьора в крака, след което отпрашил без да довърши Хайдрих.
В крайна сметка нараняванията на Хайдрих при нападението не били толкова тежки и той щял да оживее… ако се бил добрал навреме до някоя болница. Оказало се обаче, че съвсем не бил най-популярната личност в страната окупирана от нацистите и никой не спрял да му помогне.
3. Убийството на Линкълн
Джон Уилкс Бут, който е застрелял президента Линкълн в театъра Форд през 1865г бил известен актьор. Макар покушението, което извършил да било успешно, то също така било изключително нелепо.
Първоначалният план на Бут бил да отвлече президента и да го върже за железопътните релси. Когато си дал сметка колко нелепо е това, решил лично да убие Линкълн и след това дори да се отърве безнаказано – не му се щяло да се превръща в мъченик.
Първата част от плана проработила разбира се – актьорът се приближил до президента и го гръмнал. Миг по-късно Бут разбрал колко лош бил изборът му на оръжие – пистолетът Деринджър с един патрон. Сега въоръжен само с нож, той се изправил срещу човека седящ до президента. Успял да го пребори, но трябвало да търси как да се измъкне. По някаква причина решил, че най-добрият път е право надолу.
Скочил от балкона, но шпората на обувката му се закачила за американския флаг и нещастникът паднал и си счупил крака. Сигурно ще си кажете, че с него било свършено, но по някакво чудо той все пак успял да избяга и да се укрива цели 12 дни.
2. Убийството на Григорис Ламбракис
Ламбракис бил ляв политик и активист още преди това да стане модерно или пък безопасно – през 60-те години, когато южната ни съседка е управлявана от дясната партия. Със своите действия той толкова ядосал гръцката полиция и армия, че те решили за крайно необходимо да го разкарат. Трябвало обаче да се подходи внимателно, тъй като Ламбракис бил популярна личност, а правителството не искало да си цапа ръцете.
Били изпратени двама убийци, които грабнали по една бухалка и се натикали в една малка триколка. Стигнали до мястото, където Ламбракис давал реч и в момент, в който вниманието на полицията било привлечено от друго, двамата успели да минат с колата си покрай тях. В планът им имало само един недостатък – за да пребият с бухалките Ламбракис трябвало да забавят триколката, да минат покрай човека и да го ударят по главата пред погледите на всички. Така и направили.
Тук срещнали още един голям пропуск в плана си - озовали се сред тълпа от хиляди привърженици на човека, когото са пребили с бухалки.
1. Убийството на испанския министър-председател Луис Кареро Бланко
През 1973г четирима командоси от баската сепаратистка организация ЕТА решават да убият министър-председателя на страната. Мисията получава кодовото название Операция Огре и е абсолютно откачена.
Първо убийците трябвало да се представят като студенти по скулптура, за да наемат един приземен апартамент на улицата, по която Бланко често минавал. Дори фактът, че тези закоравели престъпници са успели да убедят хазяите, че са ученици е не малко постижение.
След това трябвало да изкопаят собственоръчно тунел под пътя – разбира се никой от тях си нямал представа от копаене на тунели. Щом започнали да копаят, открили че кирките им са твърде големи и не могат да ги размахват със сила. Тогава един от убийците се сетил, че има клаустрофобия – нещо, което трябвало да му хрумне още когато дал идеята „да се изкопае тесен, мрачен тунел”. Накрая тунелът започнал да се срутва отгоре им.
Все пак на някой му хрумнала идеята да прочете книга как се копае тунел. Убийците се научили как да укрепват тунела, за да не се срути, но човешките фекалии и газове, които се изливали от канализацията вече се отразявали на здравето им. Невероятно, но четиримата в крайна сметка успели да прокопаят тунела – вторият най-щастлив ден в живота им.
Първият бил, когато колата на жертвата им минала по пътя над тунела, който вече били напълнили с експлозиви. Огромната бомба била повече от ефикасна – колата на Бланко хвръкнала до петия етаж във въздуха, прехвърляйки една сграда и се приземила на тераса от другата страна.
Момчетата били дегизирани като електротехници и наблюдавайки успеха си едва се сдържали да не се поздравят.
