Ако сте гледали достатъчно „От местопрестъплението“, „Кости“ и „Закон и ред“, вероятно вече знаете, че когато криминалистите открият ДНК улики, заподозреният обикновено е идентифициран в рамките на няколко минути – още щом екипът вкара резултатите от анализа в компютърна програма.
Макар този процес в истинския живот да не е толкова бърз, ДНК определено от години е най-добрият начин за идентификация в криминологията. Но когато говорим за косъм от изчезнал човек или такъв открит на местопрестъпление, секвенирането на протеините в косъма може да е по-добър идентификатор дори от ДНК.
Учени от Калифорния демонстрираха метод за извличане на генетическа информация от протеини, намиращи се в косъма, който е изключително надежден. Досега криминологията беше много зависима от ДНК. Но анализирането на протеини може да даде повече информация, с чиято помощ доказателствата срещу извършителя ще са по-непоклатими.
Към момента, проблемът за криминолозите е, че ДНК се разпада доста бързо, когато не се намира в живите клетки. Растейки косъмът, клетките, които го изграждат умират, защото се отдалечават все повече от източника на хранителни вещества. Единствената ДНК, която може да оцелее в косъма е скрита в митохондриите и тя не съдържа всичката информация, като ДНК от клетъчното ядро например.
Понеже миниатюрното количество митохондриална ДНК от косъма обикновено не е достатъчна за идентифициране на човек, учените са прибягнали до по-подробно изследване на косъма. Те могат да погледнат под микроскоп за цвета и специфични физически характеристики на косъма, за да преценят дали пробата от местопрестъплението съвпада с тази от заподозрения. Но експертите твърдят, че подобни анализи не са обективни и често са обект на сериозна интерпретация.
Протеини от друга страна са много по-стабилни от ДНК и доста по-изобилни в косъма. Мутации в ДНК се прехвърлят на протеините и понякога могат дори да променят протеиновата структура като заменят една аминокиселина с друга. Учените могат да търсят такива промени в структурата на протеина и да открият какво е имало в оригиналната ДНК. С други думи, дори когато ДНК липсва или е деградирала от светлината, топлината и други външни фактори, вариациите в протеините на косъма могат да се използват за идентифициране на хора.
След проведени опити, учените са успели да постигнат 98.3% точност на тестовете. Протеиновият анализ дава възможност за повторение при 1 на 100 000 души. Тоест само един човек на 100 000 може да споделя същата протеинова структура като подложения на изследването. При митохондриалната ДНК точността е 1 на 10 000, което означава, че новата техника скоро може да замени старата в лабораториите на криминалистите.
