Откакто има войни, има и воини, които са откривали своето призвание на бойното поле. Окървавени, простреляни, срязани, намушкани – те са онези, които всеки би очаквал да загинат брутално, но по някакъв начин остават живи и продължават да се сражават.
Такъв бил и Галаварино, войнът преживял ужасяващи наранявания, но успял да ги използва, за да се превърне в кошмара на всеки свой противник.
Преди 5 века, в ранните години на продължителната Арауканска война в Южна Америка, армия от испански завоеватели унищожават няколко хиляди индианци Мапуче в битката при Лангунила в централно Чили. Испанците пленяват 150 индианци, сред тях и младия вожд Галварино, и ги отвеждат в лагера си. След кратък (и без съмнение безпристрастен) съд, губернатор Гарсия Мендоса, командирът на испанците, нарежда на войниците си да отрежат дясната ръка и носа на всеки войн, а на по-главните като Галварино – двете ръце. Тази бруталност има една цел – да покаже на Мапуче, че трябва да се предадат.
Според индианската легенда, след като Галварино губи лявата си ръка, той смело предлага и дясната, гледайки как брадвата пада, без дори да мигне. След това моли мъчителите си да му нанесат финалния удар – те отказват.
Галварино и десетки други осакатени индианци след това са освободени и им е наредено да кажат на военачалника Кауполикан да се предаде, за да избегне още кръвопролития. Галварино не ги послушва. Вместо това той насърчава Кауполикан и хората му да се бият с испанските нашественици. Изправя се пред мапучите, вдига нагоре срязаните си ръце и им казва, че каквото са сторили на него, испанците ще сторят на всички, ако се предадат.
Но какво би могъл да направи един войн без ръце срещу врага? Много малко, както знаел много добре и самия Галварино. Следващите му действия обаче го превръщат в легенда. Преди поредното сражение, той прикрепя ножове към китките си. Не е известно колко големи са били ножовете, нито колко остри, но си представяме дълги, блестящи остриета, стърчащи от ръцете му.
На 30 ноември 1557г, по-малко от месец след злополучните събития, Галварино е на фронта в Битката при Миларапу. Планът е да устроят засада на испанците и да победят Мендоса, преди той да успее да хвърли артилерията и конете си срещу тях. Но мапучите задействат капана твърде скоро и въпреки първоначалния си успех, командирът успява да удари индианците с оръдеен огън и да открие поле за действие за кавалерията. Всичко на всичко са избити 3000 индианци, а испанците претърпяват предимно леки наранявания и губят досте коне. Пленени са и стотици индианци, сред които отново Галварино.
Няма сигурни сведения за представянето на Галварино в битката. Един от испанските войници пише, че вождът е повел своите воини с насочени напред ножове, вместо ръце, викайки „Никой няма право да отстъпва! Ще умрем за нашата майка земя!“ Разказва още, че Галварино се е изправил срещу Мендоса и е успял да повали дясната ръка на генерала.
След битката, Галварино не получава трети шанс. Той и останалите пленници са осъдени да бъдат обесени. Според легендите, Мендоса хвърлил вожда на кучетата, докато други смятат, че Галварино се е самоубил, за да лиши испанците от удоволствието.
Арауканската война продължава почти 300 години, като индианците Мапуче непрестанно оказват съпротива на испанската колонизация.
