Откакто има войни, има и воини, които са откривали своето призвание на бойното поле. Окървавени, простреляни, срязани, намушкани – те са онези, които всеки би очаквал да загинат брутално, но по някакъв начин остават живи и продължават да се сражават.
Такъв бил и Галаварино, войнът преживял ужасяващи наранявания, но успял да ги използва, за да се превърне в кошмара на всеки свой противник.
Преди 5 века, в ранните години на продължителната Арауканска война в Южна Америка, армия от испански завоеватели унищожават няколко хиляди индианци Мапуче в битката при Лангунила в централно Чили. Испанците пленяват 150 индианци, сред тях и младия вожд Галварино, и ги отвеждат в лагера си. След кратък (и без съмнение безпристрастен) съд, губернатор Гарсия Мендоса, командирът на испанците, нарежда на войниците си да отрежат дясната ръка и носа на всеки войн, а на по-главните като Галварино – двете ръце. Тази бруталност има една цел – да покаже на Мапуче, че трябва да се предадат.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
