Пситакозавърът е вид динозавър. По своята същност динозаврите са все още мистерия за хората. Независимо колко много е открито за тях и колко много е изучено, то винаги има по нещо ново. Учените са открили фосил на динозавър с красива окраска на тялото. Именно той е първият доказващ уникален вид камуфлаж, използван от динозаврите – сливане със средата. Заобиколени от големи и страшни хищници, единственият начин да оцелеят малките тревопасни динозаври е бил маскировката на тялото им. Анализът на открития фосил на пситакозавъра показва на учените един уникален маскировъчен метод. Неговата окраска на гърба е била по-тъмно кафява, докато тази на корема – в светло кафяво. Така този дребен тревопасен динозавър е успявал да се слее със средата си. Днес много животни, като антилопи, риби и други имат същият маскировъчен метод, на по-светли и тъмни участъци. Това обърква хищниците. Но при динозаврите този камуфлаж е открит за първи път.
Малко повече за уникалния фосил на пситакозавъра
За първи път находката и подробности около нея са публикувани в журнала „Днешна Биология“. Находката е определена, като незаменима за учените, защото на нея се виждат много добре изразени цветни модели, петна и ивици. Учените разпознават в останките на фосила вида динозавър – наречен „гущер-папагал“ или пситакозавър. По своите размери, този динозавър няма нищо общо с гигантските размери на тиранозавър Рекс или пък диплодоците. Той е бил не по-голям от средно на ръст куче. Движел се е предимно на задните си мускулести крака, докато предните по-къси са били използвани предимно за хранене. Главата на динозавъра е много интересна. Тя наподобява глава на птица папагал с къса и остра човка. Има два рога в областта на бузите и сякаш глава на праисторически папагал е присадена към тяло на гущер.
Находката е намерена в днешен Китай, където динозавъра е живял преди около 120 милиона години. Средата за обитаване на този динозавър – джудже, ако можем така да го наречем, е била доста населена с хищници. Най-опасният от тях е бил гигантския Т-Рекс, тежащ повече от тон и половина. Именно окраската на дребния динозавър, според учените му е помагала да остане далеч от лапите на хищниците. Ако сравним днешните хищници и методите им за улавяне на плячката, то те разчитат на сянката на жертвите си, за да разпознаят формата им. Вероятно такива са били и привичките на хищните динозаври. Именно окраската, като по-тъмен гръб и по-светъл корем, създава впечатлението за плоско представяне на силуета, понеже няма голям контраст на сенките. Това, така наречено сливане със средата или контра отсянка помага на тревопасните видове и днес, както явно е помагало на тревопасните динозаври в миналото.
За да изучат средата, в която пситакозавърът е използвал уникалния си камуфлаж, учените са изградили триизмерен негов модел. Поставили го в среда на ботаническа градина и го снимали при облачно и слънчево време. От снимките ясно се виждало, че камуфлажът на динозавъра бил много по-ефективен и се сливал със средата при облачно и дъждовно време. Така фонът, всъщност околната средата, била неутрално сива и маскировката на динозавъра работела, правейки го плосък. По-скоро дифузната светлина била тази, която работела в тандем с маскировката на пситакозавъра, отколкото ярките слънчеви лъчи. Така учените дошли до извода, че вероятно този малък динозавър е обитавал горите, отколкото саваната. Свойствата на тази уникална маскировка били и други. Така например тъмните ивици разположени по вътрешната страна на крайниците на динозавъра го пазели от досадните насекоми. Подобно на функцията на маскировката на днешната зебра. Точките пък, разположени по предните крайници на динозавъра, спомагали за твърдостта на кожата му. Благодарение на пигментацията на молекулите в нея.
Така, благодарение на тази уникална находка – фосил на пситакозавъра – учените доказват фактически своите предположения, че динозаврите, както всички останали животни, са използвали камуфлажни техники. Маскировката на този дребен динозавър вероятно е началото да се открият и маскировки на други видове като него и по-големи, и по-малки.
