През далечната 78 година се налага бъдещият диктатор на Римската империя – Гай Юлий Цезар да бяга от Рим и от гнева на Сула, попадайки в принудително изгнание. Корабът, с който се връщал в родината си, попада на пирати и всички, намиращи се на него са пленени, включително и бъдещият диктатор на Рим – Цезар.
На всеки пленен пътник пиратите показвали с ръце какъв откуп трябва да плати, за да го освободят. Тези, които не били съгласни били връзвани и изхвърляни в морето.
Когато дошъл ред на Цезар, пиратите веднага разбрали, че той струва много повече. Как иначе – Юлий Цезар бил облечен в разкошна тога и заобиколен от своите роби.
Пиратите го заобиколили, но това не спряло Цезар да чете стихове и да гледа морето. Той прекъснал заниманието си едва когато главатарят на пиратите го потупал по рамото и го заплашил с нож, на което Цезар гневно отвърнал:
– Как смееш, подло същество, да се докосваш до мен?! Марш оттук! – И отново се заел да чете стихове.
Всички пирати, заедно с главатаря, отстъпили няколко крачки назад от изненада. Капитанът на кораба опитал да го оправдае, обяснявайки, че този млад римлянин, макар и дързък, е много богат и влиятелен, и има много приятели и роднини.
Разбойниците само това и чакали. Предложили да поискат от него 10 таланта, но главатарят бил на друго мнение – искал 25 таланта.
Капитанът на кораба бил изненадан, сумата била огромна, но проявил благоразумие, не спорил с пиратите, а предал исканията им на Цезар. Цезар за още един път прекъснал четенето на стихове, погледнал с презрение разбойниците и казал:
– Преведете на този разбойник, че е сбъркал. Аз струвам петдесет таланта! Те ще получат откуп за мен, но няма да успеят да се възползват от него. След седемдесет дни ще ги обеся!
Пиратите започнали да се смеят, даже предложили незабавно да го удавят, но алчността им надделяла. Все пак това са петдесет таланта… за толкова пари можело да се построят няколко кораба и да се оборудва целия флот или да живеят цяла година.
Гай Юлий Цезар останал при пиратите в плен тридесет и осем дни, а през това време неговите хора събирали парите за откупа. По време на своя плен не бил лишен от нищо – състезавал се заедно с пиратите в мятане на камъни, стрелба с лък, борба или пишел стихове.
Даже се е случвало да участва в техните пирове, но винаги им напомнял:
– Измина още един ден, значи, докато ви обеся остават още… . Както можем да предположим, думите му забавлявали разбойниците, а те се надявали да получат откупа. И все пак го дочакали.
Огромната сума за откуп билa платенa, а Цезар освободен. След своето освобождение веднага заминал за Милет. Било направо като чудо, но той успял да намери и оборудва цяла флотилия. Започнал да търси пиратите, открил ги и ги нападнал.
– Денят за разплатата дойде! Обещах и изпълних! – извикал Цезар, качен на кораба на пиратите.
И наистина си изпълнил обещанието – разгромил пиратите, а в техните кораби открил голямо богатство, много ограбени скъпоценности. Толкова много, че можел да покрие оборудването на цял флот.
Изпълнил обещанието си – пиратите били обесени. Оставил жив само един от тях – най-умният. Него взел със себе си в Рим, за да разказва тази история.
