Живеем в години на непрестанни астрономически открития. Всеки ден нови данни ни приближават със стъпка по-близо до отговорите на вечните ни въпроси – как изглежда вселената, как работи, дали сме сами в нея или я споделяме с други интелигентни същества.
Теориите за съществуване на напреднали цивилизации не са никак нови. Хората винаги са изучавали тази идея, особено през Викторианската епоха.
Най-често учените са насочвали вниманието си към една планета – Марс. Дори днес астрономите смятат, че Марс е добър кандидат за планета, която е поддържала живот в миналото. Един такъв учен е бил Пърсивал Лоуъл.
Пърсивал Лоуъл
Лоуъл е роден в богато и влиятелно Бостънско семейство. Брат му Абът е ректор на „Харвард“, а сестра му Ейми Лоуъл е американска поетеса. След като завършва „Харвард“ със специалност математика, Пърсивал изнася реч за небуларната хипотеза – предполагайки, че Слънчевата система се е образувала от мъглявини. Това е тема, която се е считала за изключително напреднала тогава.
Пърсивал отдава целия си живот на астрономията, а с богатството, с което разполага, създава обсерваторията „Лоуъл“ в Аризона – на място, разположено на далечно разстояние от градските светлини и замърсяването. Там той прекарва 23 години от живота си. Това е първата обсерватория в света, създадена на отдалечено от градската среда място.
В обсерваторията Лоуъл започва усилено изучаване не Марс. Манията му започва, след като прочита книгата на Камий Фламарион „La planete Mars”. Лоуъл е заинтригуван от „каналите на Марс“, които вижда на илюстрации, направени от астронома Джовани Шапарели. Пърсивал изучава Марс в продължение на 15 години като междувременно прави детайлни рисунки на повърхността й. Той описва откритията си в три книги – „Mars” от 1895 година, „Mars and its Canals” от 1906 и “Mars as the Abode of Life” от 1908 година.
Илюстрация на каналите на Марс
Въпреки че има и други учени, които споделят мнението на Лоуъл, че Марс някога е поддържала интелигентен живот, той е човекът, който популяризира тази теория. Според Пърсивал каналите на Марс са изградени от напреднала цивилизация като акт на отчаяние. Той смята, че по каналите те са искали да придвижат водата от полярните точки на планетата, които са били единствен източник на вода, с цел да спасят изсъхващата и умираща планета, която обитават.
Идеята добива огромна популярност сред народа, но учените не са съгласни с нея. Други астрономи от онова време били скептично настроени и не виждали „каналите“, които Лоуъл виждал на повърхността на Марс. Работата на Пърсивал била отречена от учените и получила множество негативни коментари.
През 1909 година астрономи от обсерваторията Mount Wilson използват телескопа си, който бил много по-добър от този на Лоуъл. Те забелязват някакви деформации по повърхността, които сметнали за естествена ерозия.
Пърсивал в обсерваторията „Лоуъл“
Теорията на Пърсивал е опровергана от НАСА, след като през 60-те години на миналия век са направени много по-добри изображения на Марс, които разкриват повърхността на планетата и се оказва, че тези „канали“ са оптична илюзия.
В крайна сметка теорията на Лоуъл унищожава кариерата му. Това, както и избухването на Първата световна война, влошават здравето му. Той е опустошен от войната и неспособността си да докаже теорията си. Въпреки това, е считан за един от най-влиятелните учени. Лоуъл умира от сърдечен удар на 12.11.1916 година – на 61-годишна възраст. Погребан е в близост до обсерваторията му, на място, наречено Mars Hill.
