Първите европейски аристократи в Средновековието нямали гербове. Когато тръгвали на бойни походи, те рисували върху щитовете си произволни изображения, за да различават своите от враговете. Но скоро се приело по щитовете да се отразява броя на спечелените битки и победените врагове. Постепенно, рисунките придобили символичен характер и с времето се превърнали в рицарските гербове.
Този процес приел завършен вид приблизително около XI век. Тогава гербовете твърдо заели място сред другите значими символи. Само с един поглед към щита можело да се добие представа за неговия собственик. Например, съществували специални символи за първороден син, втори, трети и т. н. Гербът на дадена фамилия се състоял от 2 основни половини – гербовете на съпруга и съпругата. Строго се следяло да не съществуват два абсолютно еднакви герба. За целта били разработени подробни правила. Те регламентирали какво означава едно или друго изображение и кому може да принадлежи. Всички тези тенденции започнали да се разпространяват от Франция. Затова и обикновено знаците и емблемите били обозначавани на френски език. Скоро се появила цяла отделна наука, която съществува до ден-днешен – хералдика. В живота я претворявали херолдите. Това били специалисти от висока класа. Те владеели до съвършенство всички правила и традиции, като били и разпоредители в рицарските турнири. Понякога дори изпълнявали и задълженията на съдии. Това ставало, когато между рицарите избухвали спорове заради някой знак или символ. Херолдът се намесвал и решавал спора в съответствие с общоприетите правила и разпоредби. Но, естествено, той трябвало да притежава сериозни познания, за да може компетентно и убедително да докаже правотата на своето решение.
Немски гербове от 1485 г.
Отначало върху щитовете нанасяли сравнително прости символи. Рицарите, които участвали в кръстоносните походи, рисували големи бели кръстове. Ако воинът проявявал смелост и храброст в битките, получавал правото да изрисува лъв. Властта и могъществото се олицетворявали от орел. Обаче, както лесно можем да се досетим, подобни символи все пак са сравнително малко, а рицарите, които искали да ги използват, били мнозина. Ето защо започнали да измислят кръстове с най-различна форма. Същото важи и за лъвовете. Те са изобразени в различни пози – бягащ лъв, изправен на задни лапи, легнал, ревящ, даже заспал. Върху щитовете рисували още цветя, други растения, битови предмети.
Широко било разпространена практиката в гербовете да се включва символично изобразяване на конкретни случки. Например: рицарят спасява краля по време на лов на глигани – и получава право да включи изображение на глиган в герба си. Или при обсада превзема сам крепостна кула – след което включва рисунка на кула. Разбира се, за всички такива промени в гербовете трябвало да се иска разрешение от нов елемент в герба на рицаря.
Рицарските гербове се предавали от баща на син, по-рядко били връчвани от краля или видни сановници. В наследения от родителите си герб рицарят можел да добави свой знак. Затова с времето изображението ставало все по-сложно, като херолдите следяли промените да не са своеволни, а да съответстват на правилата на хералдиката.
В основата на всеки герб е щитът. Това е „полето“, което се разделя на части. Най-почетна е дясната част – в нея се изобразявали главните символи. Лявата се смятала за второстепенна. В нея можело да се нарисуват същите знаци, но в умален вид. Използвали се 7-те цветове на дъгата, като се стараели да редуват светли и тъмни цветове. Тази контрастност улеснявала визуалното възприятие. Постепенно от щитовете символите се прехвърляли и върху дрехите. После започнали да ги рисуват и бродират върху седлата, знамената и флаговете. Васалите нанасяли върху одеждите си герба на своя сеньор. До края на XIІ век всички рицари вече притежавали своята символика. Такава имали, както кралете, така и дребните благородници.
Рицарските гербове не оставили безразлични и дамите. Много от тях нанасяли върху дрехите си гербовете, както на своя съпруг, така и на баща си. Това подчертавало техния статут и благороден произход. Обикновено вдясно се разполагали символите на съпруга, а отляво – знаците на бащата.
Гербове от възстановка на рицарските турнири през 2005 година
Дрехи, бродирани с фамилни гербове, се обличали само при особено тържествени случаи – рицарски турнири, кралски приеми, важни семейни събития. Рицарите от свитата на по-знатни благородници носели наметала с цветовете на сеньорите си.
Така хералдиката имала твърде важно значение в социалния живот. Тя се превърнала в система от определени правила, които не било позволено да нарушават. Самата гербова символика характеризирала не просто благородника – а цялото му родословно дърво. Ето защо на честта се държало изключително много, като поради тази причина се появили и дуелите. Постъпки, достойни за порицание, слагали петно върху целия род на благородника – както върху предците, така и върху бъдещите потомци.
