Световната икономика навлязла в процеса на глобализация още от началото на ХХ век. Третият райх на Адолф Хитлер също не можел да съществува без връзки с външния свят. Нацистите се нуждаели от пари, оръжие, техника, снаряжение, суровини и много други неща. Откъде ги взимали?
Основен финансист на Хитлер била американската „Чейз Манхатън банк“, която отпуснала кредити на Хитлер за изборите през 1932г. Чрез тях той дошъл на власт. Основна фигура в тези финансови операции бил Престън Буш – съответно баща и дядо на двамата американски президенти Джордж Буш. Вече в хода на войната, през 1943г. Престън Буш бил изправен пред съда за тези финансови машинации, но адвокатите му успели да го спасят от затвора. Джон Дейвидсън Рокфелер-младши, основен акционер в „Чейз банк“, директно финансирал нацистките експерименти в областта на евгениката – расистка наука за наследствеността при хората. От 1936г. до 1941г. банката спечелила половин милион , от комисионни – огромна сума за онова време.
Ако се абстрахираме от моралния аспект на проблема, несъмнено в чисто естетическо отношение, немските униформи са най-елегантните сред армиите на всички държави, участнички във Втората световна война. И това не е странно, тъй като били разработени не от кого да е – а от Хуго Бос. Тази търговска марка се появила през 1923 година. По-късно нейният основател Хуго Бос се присъединил към нацистката партия. По време на Втората световна война компанията се занимавала с шиене на униформи за СС, Вермахта и „Хитлерюгенд“. След войната Хуго Бос бил осъден на глоба 80 хил. марки и до края на живота си – лишен от правото да гласува. През 2000г. ръководството на фирмата се съгласи да изплати компенсации на семействата на хората, които през войната работели принудително в нейните фабрики.
През 1938г. на известния американски автомобилен производител Хенри Форд била присъдена една от най-високите награди на нацистка Германия – орденът „Германски орел“. Немските филиали на „Форд“ през войната произвеждали камиони за хитлеристката армия. В тях широко се използвал затворнически труд.
Кодак произвеждали не само ленти за агитационните филми и кинопрегледи на нацистка Германия, но също детонатори и други военни изделия.
В Германия действал филиал на IBM, който през Втората световна война се занимавал с доставките на сортировъчни и изчислителни машини за концлагерите. Това позволявало да се създават бази данни за концлагеристите по регион, националност, дори по метод на екзекуция. Така например, на евреите слагали код 8, на циганите – 11. Самите концлагери също били кодирани –Освиенцим бил 001, Бухенвалд – 002. Код „5“ за състояние на човека означавало, че е разстрелян. През 2001г. бивши концлагеристи предявиха иск към IBM, като обвиниха фирмата в спомагателство за геноцид. Ръководството й обаче се оправдава, че немските филиали по време на войната се контролирали от нацистите, затова нищо не можело да се направи.
Компанията Siemens е основана през 1847г. През Втората световна война концернът Siemens AG участва в производството на ракетите „Фау-1“ и „Фау-2“, както и в разработването на проекти за крематориумите в концлагерите. Холдингът активно използвал труда на военнопленници. Днес към Siemens са предявени искове от оцелели бивши концлагеристи.
През 1939г. швейцарската компания Nestle S.A. оказвала финансова помощ на нацистката партия. В резултат на това, спечелила договор за доставка на шоколад за немската армия. През 2000г. Nestle S.A. била принудена да плати над 14.5 милиона долара на бивши концлагеристи, на жертви на холокоста и еврейски организации.
По време на войната немският завод на Coca-Cola в град Есен не можел да получава концентрат, необходим за приготвянето на кока-кола. Затова решили да направят друга напитка. Съставките били ябълков субстрат, оставащ след производството на сайдер, както и млечна суроватка. Ябълковата Фанта била жълта и доста различна на вкус от портокаловата, с която сме свикнали. Разбира се, данъците от дейността на завода потъвали в нацистките каси.
