Фабриката „Brayant & May” била лидер в кибритената индустрия, но всички иновации и цялостното производството били за сметка на работниците. Конкуренцията била огромна (големи фабрики имало в Лондон, Бирмингам и Ливърпул), а от общо 4000-те души, които работели в тази сфера, фабриката „Brayant & May” била работодател на 2000 от тях, които били най-вече млади момичета и жени на възраст между 14 и 18 години.
Фабриките по времето на индустриалната революция били мръсни и често опасни сгради, които се ръководели от стриктни и алчни собственици, желаещи да увеличат доходите си, колкото се може по-бързо и независимо на каква цена. „Brayant & May” не била по-различна. Тя често бива описвана като затвор, а целият процес по произвеждане на кибрит се извършвал под един и същ покрив. Потапяйки малки парчета дърво в химическо съединение, което в по-голямата си част съдържало фосфор, потребителите имали възможността да запалят своите фенери, пещи и огньове с огромна лекота. Поставянето на работниците на едно място съкращавало излишните разходи и правело системата за масово производство по-ефективна.
Но за да могат доходите да нарастват бързо, на работниците се заплащало малко за повече часове работа. Нямало недостиг на работна ръка, затова фабриките се възползвали от ситуацията. Жените дори не получавали толкова, колкото своите колеги мъже – на тях им се плащало по-малко от 10 цента на час. Освен това, те доработвали у дома, отнасяйки в къщите си кутиите, в които се поставяли кибритените клечки. Остатъкът от фосфора все още се намирал върху материалите, които жените носели у дома.
Управниците на „Brayant & May” ежедневно глобавяли своите работници от собствените им заплати заради всякакви нарушения, като някои от глобите били налагани заради това, че жените сядали да починат (те трябвало да работят прави цял ден) или че разговарят помежду си. От заплатите на момичетата било взето и когато трябвали пари, за да се изгради статуя на министър-председателя Уилям Гладстон в Лондон.
Работниците в „Brayant & May” често имали отоци по лицата (които светели в тъмнината) и изпитвали силни болки в зъбите заради ежедневното вдишване на фосфорните пари. Зъбите им почти винаги били изгнили и падали, след което челюстта също започвала да гние, но зъболекарят, работещ във фабриката обикновено заявявал, че причината за това е, че повечето жени били възрастни и от по-ниска социална класа.
В архивите на фабриката се съдържат оплакванията на жените, които непрестанно съобщавали, че имат стоматологични проблеми, изпитват гадене, често повръщат и светят в тъмното, но това не било проблем за управниците, защото те продължават да употребяват фосфор и уволнявали всеки, който започнел да показва споменатите симптоми. Недостиг на работна ръка нямало, така че заболелите лесно можели да бъдат заменени.
Но това не били всички болести, а само първите симптоми. След падането на зъбите и оголването на челюстта започвало най-страшното – рак на кожата, бъбречна недостатъчност, отоци в мозъка, конвулсии и кървене на белите дробове.
През 1874 година Дания прекратява употребата на фосфор в производството на кибрит, но повечето страни продължават да произвеждат „кибритите на Луцифер“, както често били наричани. През 1888 година момичетата провеждат стачка, с която обаче не постигат почти нищо – фосфорът се използвал във Великобритания и други европейски страни чак до края на 20 век.
