Фабриката „Brayant & May” била лидер в кибритената индустрия, но всички иновации и цялостното производството били за сметка на работниците. Конкуренцията била огромна (големи фабрики имало в Лондон, Бирмингам и Ливърпул), а от общо 4000-те души, които работели в тази сфера, фабриката „Brayant & May” била работодател на 2000 от тях, които били най-вече млади момичета и жени на възраст между 14 и 18 години.
Фабриките по времето на индустриалната революция били мръсни и често опасни сгради, които се ръководели от стриктни и алчни собственици, желаещи да увеличат доходите си, колкото се може по-бързо и независимо на каква цена. „Brayant & May” не била по-различна. Тя често бива описвана като затвор, а целият процес по произвеждане на кибрит се извършвал под един и същ покрив. Потапяйки малки парчета дърво в химическо съединение, което в по-голямата си част съдържало фосфор, потребителите имали възможността да запалят своите фенери, пещи и огньове с огромна лекота. Поставянето на работниците на едно място съкращавало излишните разходи и правело системата за масово производство по-ефективна.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
