Законите на квантовия свят са толкова необикновени, че ако се опитваме да проследим логичността им, ще получим някои доста странни резултати. Ето защо квантовата физика е пълна с мисловни експерименти. Вероятно сте чували за котката на Шрьодингер. Няма да влизаме в пълни подробности за нея, но можем да кажем единствено, че квантовото самоубийство е подобен експеримент, само че този път котката сме самите ние.
Мисловният експеримент за квантово самоубийство за първи път е представен от Макс Тенгмарк през 1997 година и звучи така – представете си, че един пистолет е свързан към машина, която измерва въртенето на квантовата частица всеки път, в който спусъкът е натиснат. Ако частицата се върти по посока на часовниковата стрелка, пистолетът ще стреля, а ако се върти обратно на часовниковата стрелка, пистолетът няма да стреля.
Човек насочва пистолета към торба с пясък и натиска спусъка 10 пъти. Това, което ще се случи е, че пистолетът при някои случаи ще стреля, а при други ще откаже. След това, мъжът насочва пистолета към главата си и отново натиска спусъка 10 пъти. Какво ще чуе? Единствено звуците, които пистолетът ще издаде, когато отказва да изстреля куршума. Човекът може да продължи да натиска спусъка до безкрай, но пистолетът няма да стреля никога. Как е възможно това?
Нека сега се върнем към момента, в който мъжът насочва пистолета към главата си. Той натиска спусъка и пистолетът стреля. Човекът е мъртъв. Но как може да стане това, след като вече знаем, че пистолетът никога не стреля, когато е насочен към мъжа? Това е така, защото всеки път, когато мъжът натиска спусъка, вселената се разделя на две времеви линии – в едната пистолетът действително стреля, а в другата не. Когато стреля към торбата с пясък, мъжът съществува във времевите линии, създадени от поведението на пистолета – в единия случай гърми, а в другия не. Но когато насочи пистолет към себе си, единствените времеви линии, в които човекът може да съществува, са онези, в които ще оцелее – следователно той съществува само във времето, в което пистолетът не стреля.
Този начин на мислене е известна интерпретация на квантовата физика, според която нашата реалност е само една от всичките времеви линии. Спорен въпрос наистина, но пък интересен за размисъл. С тази интерпретация, всеки път, когато правите нещо, предизвиквате разделяне на вселената. В момента четете тези думи, но съществува друга времева линия, в която вие сте затворили тази статия. Тази сутрин сте станали рано, но съществува друга времева линия, в която сте спали до по-късно. В тази времева линия сте избрали дадена професия, но в друга, животът ви се развива по друг начин. Всичко, което знаете, е от времето, в което се намирате.
Както самият Макс Тенгмарк посочва, в интерпретацията му има някои недостатъци, тъй като смъртта не е „двукомпонентна“ – „или сме живи или мъртви“ – казва той. Имайки предвид тези фактори, експериментът не бива да се разглежда като сериозна теория за безсмъртието. Нито пък би било удачно сами да изпробваме правотата й.
