Емпатията започва да се изучава в началото на миналия век и първото научно определение за нея било на американския психолог Едуард Титченер, който обединил две понятия: английското „симпатия“ и немското „съпричастност“.
Най-просто емпатията представлява силно чувство за съпричастност към друго същество, в което чувствата и емоциите му се възприемат като свои.
Сега има стотици дефиниции за емпатията и всяка сфера на познанието я третира по свой начин.
В подробно проучване на явлението участвал и психоаналитикът Зигмунд Фройд, който я определя като „способността на лекаря да се постави на мястото на пациента.“
Биологът Марк Бекоф вярва, че емпатията се използва не само от хора, но и от вълци за ефективна защита на територията и общуване между различните членовете на глутницата.
Психиатърът и автор на „Науката за емпатия и съпричастност“, Джудит Орлоф, също говори за четири възможни обяснения за емпатия. Една от тях е способността ни за синестезия. Понякога чувствата ни се удвояват и например, слушайки Шопен, виждаме определени цветове или миризми. Същото се случва и с възприемането на състоянието на друг човек: виждаме как той плаче, спомняме си за какво ние самите сме плакали и сълзите идват в очите ни.
През последните десетилетия невробиолозите започнаха да проявяват интерес към феномена емпатия. Те се опитват да обяснят какво се случва с нашия мозък по време на процеса на „съпричастност“ и да предложат теория за огледалните неврони – мозъчни клетки, които могат да отразяват емоциите на други хора, да ни потопят в състоянието на друг човек. Тази идея има много привърженици и не по-малко опоненти, но същността остава същата: съпричастността е невидима връзка между индивидите от един вид, които им помагат да съществуват съвместно в този голям и жесток свят.
За щастие всички учени се съгласиха, че емпатията може да бъде разделена на два вида: когнитивна и емоционална. Първият е свързан със способността ни да „влизаме в обувките на някой друг“ със силата на мисълта. Да приемем, че на вашия приятел са предложени две работни места и той трябва да избере едно от тях. За да помогнете, ще се опитате да започнете да мислите като него.
Втората емоционална съпричастност възниква на сетивното ниво. За нас е трудно да го обясним, не можем да го контролираме. Плачещите деца и умиращите от смях рядко ни оставят безразлични, дори и да са напълно непознати за нас. Тук е необходимо да направим уговорката и да кажем, че изпитваме емоционална съпричастност с различна сила и че това зависи … не е ясно от какво.
Скорошно проучване на американски психолози показа, че вродените лидери и лицата, заемащи високи длъжности, са по-малко чувствителни от тези, които изпълняват техните задачи.
Американски учени направиха глобално проучване и съставиха рейтинг от 63 държави, разпределяйки ги според нивото на „съпричастност“. Списъкът се оглавява от Еквадор, а най-долу е Литва. Съединените щати бяха поставени на четвърто място, а Русия – на 53-то. Каква е причината за това, учените все още не са обяснили. Може би способността ни да съчувстваме зависи от БВП, климатичните условия или гъстотата на населението.
Но нашият начин на живот влияе върху способността ни да разберем хората около нас.
Дъглас Лабир, ръководител на Центъра за прогресивно развитие във Вашингтон, наскоро предложи да се въведе в науката концепцията за „синдром на недостатъчност на съпричастност“.
Според него намаленото ниво на чувствителност към проблемите на други хора е основният проблем на съвременното общество: поради различни технологични джаджи, имаме трудности в междуличностната комуникация, затваряме се и сме насочени към задоволяване само на нашите нужди. Как да развиете емпатия в себе си? Това е въпросът.
Но тези същите джаджи могат да ни помогнат. Опитайте да вкарате думата „емпатия“ в GooglePlay или AppStore и вие ще намерите няколко приложения за развитие на комуникационни умения и чувствителност. Като правило, те предлагат полезни съвети, тестове, форуми и дори упражнения като „идентифициране на емоцията по селфи автопортрет“ или „предположения за настроението на човека, проличаващо от емотиконите, които той ви е изпратил днес.“
Това, разбира се, е шега. Но има и по-напреднали начини да станете по-добри. Така например, M-Pathic-VR технологията е разработена от изследователи от Университета в Мичиган специално, за да учи младите лекари да докладват тъжната новина на роднините на жертвите. Същността й се състои в това, че те разговарят с виртуалните момичета Делми и Робин, които внимателно изучават вербалното поведение и в края на общуването дават подробна оценка за всеки аспект от тази комуникация.
И японските IT специалисти през 2015 г. създадоха робот-емпат, наречен Пепер. Той разпознава човешки емоции по изражението на лицето, думите и езика на тялото, и в зависимост от това коригира поведението си.
Далай Лама казва: „Емпатията – това е най-ценната човешка способност.“
И той вероятно е прав. Емпатията е инструмент, който трябва да се използва не само, за да се оцелява, но и да се живее качествено и с удоволствие.
