Посегателствата срещу първите лица на държавата имат дълга история. Заговорници убиват още Филип II – бащата на Александър Велики, както и Юлий Цезар. Един японски император, сам оцелял след 104 опита да го убият, казва, че животът на истинския владетел винаги е достоен за покушение.
Сред най-известните убийства на политически лидери от ХХ-ти век са тези на Джон Ф. Кенеди и Индира Ганди.
Индира Приядаршини Ганди е индийски политик, министър-председател на Индия от 1966 до 1977 и от 1980 до 1984 година. Убита от собствените си телохранители на 31 октомври 1984 година .
Обикновено причините за нападения срещу хората с власт са ясни – винаги има някой, който иска да ги измести, както и недоволни от управлението им хора.
В интерес на истината, доста от тях сякаш са пазени от някаква невидима сила. Например, независимо от над 600 опита на ЦРУ да убие Фидел Кастро, той така си отива от естествена смърт. Осем опита били направени да бъде убит френският крал Анри IV (1553-1610), преди деветият нападател да забие кинжала си в гърдите му. След оглушителен гръм от 25 съединени една с друга пушки и 40 ранени и убити души от свитата му, друг френски крал – Луи Филип (упр. 1830-1848), останал жив и невредим. Две бомби избухнали близо до Наполеон II (1811-1832). 160 души били ранени, а той се отървал само с пробита шапка. Какво е това – случайност или съдба?
На 1 март 1881 г. е хвърлена бомба по каретата на руския император Александър II (Цар Освободител).
Това бил осмият опит за неговото убийство. Загинали няколко души, обезобразени от експлозията, а царят не бил дори ранен. Той обаче, кой знае защо, поискал да види атентатора, и отишъл при него. Тогава друг заговорник хвърлил бомба точно под краката му. Смъртно раненият император умрял след няколко часа.
Броят на атентатите срещу Сталин е трудно да се установи с точност. Тази информация се пазела в тайна и ставала известна едва години по-късно, при това само в общи линии.
Една зимна февруарска нощ група въоръжени хора нападнали близката до Москва вила на вожда в Кунцево. Охраната отблъснала атаката. Всички нападатели били убити.
Редникът-червеноармеец Савелий Дмитриев стрелял с пушката си по втората правителствена кола, която на 6 ноември 1942 г. излязла от Спаската порта на Кремъл. Но Сталин не бил в колата.
По заповед на Хитлер през 1943 г. Шести отдел на имперското управление по сигурността подготвил операция за отстраняване на Сталин. Терористичният акт се канел да извърши бившият лейтенант от Червената армия Политов. Фалшиви документи на името на майора от фронтовото контраразузнаване „Смерш“ П. Таврин, звезда на Герой на СССР, ордени и медали трябвало да му помогнат да изпълни задачата.
За Политов-Таврин било разработено специалното оръжие „панцеркнаке“ – ръчен кумулативен гранатомет калибър 60 мм, който под дрехите се закрепвал с ремъци към дясната ръка. Неговата граната можела да пробие броня с дебелина до 45 милиметра – повече от достатъчно за колата на Сталин, по която Таврин се готвел да стреля.
Атентатът бил провален поради обикновена липса на съобразителност. Таврин се придвижвал с мотоциклет. При проверка на пътя червеноармейският патрул обърнал внимание на обстоятелството, че дрехите му били сухи, макар скоро да бил валял дъжд. Тогава Таврин допуснал втора грешка: понеже искал да направи впечатление със своите награди, разтворил широко шинела си. Но разположението на ордените и медалите не отговаряло на новия ред, въведен наскоро…
Непредвидими случайности над десетина пъти спасили Хитлер от смърт. Веднъж фюрерът неочаквано излязъл от стая, в която след 20 минути избухнала експлозия. Друг път в самолета, с който летял, не се задействал детонаторът на заложеното взривно устройство. На 20 юли 1944 полковник Щауфенберг поставил под масата в бункера му чанта с бомба. Но един от присъстващите се спънал в нея и я преместил. Бомбата се взривила, имало убити и ранени – но фюрерът оцелял.
Известният съветски разузнавач Павел Судоплатов още през 30-те години на ХХ-ти век век предложил да ликвидира Хитлер, като лично се заеме с изпълнението на задачата. Фюрерът тъкмо започвал политическата си кариера и често се появявал на различни срещи, където разузнавачът понякога седял в първите редове. Но Сталин сметнал, че операцията е несигурна.
Неуспешни се оказали 15 опита да бъде убит френският президент генерал дьо Гол. Нападателите многократно били на косъм от успеха. По пътя към крайградската резиденция на де Гол терористи хвърлили бомба в колата му, снайперисти щели да застрелят президента върху стъпалата на Елисейския дворец – но всеки път някаква дреболия попречвала на потенциалните убийци.
Остава неизяснена историята на опита за убийство на Леонид Брежнев. По време на пътуване го прехвърлили от втората в петата кола на кортежа. Близо до Кремъл втората кола била обстреляна. Шофьорът бил убит, а космонавтите, които били в нея, по чудо не пострадали.
Въобще, на хората във властта се налага сериозно да мислят за собствената си сигурност – и, за да избегнат среща със заговорници, те строят силно охранявани крайградски резиденции, увеличават броя на охранителите, затягат системите за контрол. За кралете, премиерите и президентите се правят специални бронирани коли. Но всичко това невинаги помага. И никой не знае какво го очаква утре.
Заключението на комисията „Уорън“, която разследвала убийството на Кенеди, било: „Комисията няма възможност да препоръча каквито и да било мерки за защита на президента в бъдеще, които да гарантират неговата безопасност“.
На политическите лидери им остава да се надяват, че Историята има нужда от тях и тя ще се погрижи по някакъв начин за живота им.
