През 1453 година Стогодишната война между Англия и Франция приключила с пълното поражение на англичаните. Английският крал Хенри VI изпаднал в състояние на психическо разстройство и станал напълно безразличен към всичко. Сред благородниците се затвърдило мнение, че той не може да управлява държавата и трябва да бъде сменен.
Най-амбициозен по въпроса бил херцог Ричард Йорк. Той поискал регентство над недееспособния крал – имал право на това, защото бил в кръвно родство с Едуард III (упр. 1327-1377). Но амбициите му се сблъскали със силната съпротива на Маргарита Анжуйска, съпругата на краля. Тя въобще нямала намерение да губи трона и оглавила борбата против Йорките. Освен това, през октомври 1453 г. родила законен наследник на трона – принц Едуард Уестминстърски. Това отнемало шансовете на Ричард Йорк да стане крал дори при добро за него развитие на събитията.
В края на 1454 г. крал Хенри VI дошъл на себе си и политическата ситуация се стабилизирала. Йорките осъзнали, че губят възможността да заграбят властта. Така избухнал военен конфликт, който влязъл в историята като „Войната между Червената и Бялата роза“. Тя продължила от 1455 до 1485 гг. Графовете Йорк и Невил украсили щитовете си с бяла роза, а Ланкастър и Съфолк – с червена. След това започнали взаимно да се избиват. Имало предостатъчно войници за наемане, останали без работа след края на Стогодишната война.
Бялата роза на Род Йорк / Източник – Уикипедия
Червената роза на Род Ланкастър / Източник – Уикипедия
Първата голяма битка станала при Сейнт Олбъни на 22 май 1455 г. Начело на армията на „Бялата роза“ застанал херцог Ричард Йорк, а съюзник му бил граф Ричард Невил. Войската на „Червената роза“ се предвождала от граф Едмънд Бофорт. В това сражение той загинал и Ланкастърите претърпели тежко поражение. Самият Хенри VI бил пленен, а парламентът обявил Ричард Йорк за протектор на кралството и наследник на краля, като така бил заобиколен законният престолонаследник Едуард Уестминстър.
Но този неуспех не смутил благородниците около „Червената роза“ и Маргарита Анжуйска. През 1459 г. Ланкастърите разбили Йорките в битка на Лъдфордския мост. Самият Ричард Йорк и двамата му синове избягали, без да влязат в сражението, а техният главен град Лъдлоу бил превзет и разорен.
На 30 декември 1460 г. противниците се сблъскали при Уейкфийлд. Главният размирник, Ричард Йорк, бил убит, а армията му разгромена. Загинал и неговият съюзник граф Солсбъри. Телата на двамата били обезглавени, а главите им – набучени на копия над портите на Йорк.
Победата на „Червената роза“ била подсилена със следващата битка пак при Сейнт Олбъни на 17 февруари 1461 година. Самата Маргарита Анжуйска участвала в нея. „Бялата роза“ отново била победена, а крал Хенри VI най-после бил освободен от плен.
Но синът на загиналия Ричард Йорк – Едуард Английски, събрал силна армия и на 29 март 1461 г. в сражението при Таутон Ланкастърите претърпели голямо поражение. След него Едуард Английски обявил себе си за крал Едуард IV, като свалил от трона Хенри VI. Маргарита избягала в Шотландия, сключила съюз с френския крал Луи XI и започнала да се подготвя за ново настъпление.
Но Едуард ІV на 14 април 1471 г. разбил армията на съюзника на Маргарита – граф Ричард Невил, който се бил прехвърлил в нейния лагер. Самият Невил паднал в боя. Последвала нова победа на Едуард ІV на 4 май 1471 г. в сражение при Тюксбъри. Там загинал синът на Маргарита – принц Едуард Уестминстър.
Битката при Барнет, 14 април 1471, фламандска картина от края на XV век.
Източник – Уикипедия
Самата тя била пленена и затворена в тъмница. През 1475 г. психически сломената жена била откупена от Луи XI. Живяла още 7 години като бедна негова роднина и починала на 52-годишна възраст.
Бившият крал Хенри VI бил държан в Тауър до смъртта си на 21 май 1471 г., когато бил на 49 години. Според официалната версия, умрял от тежка депресия, когато научил за смъртта на сина си и разгрома на „Червената роза“ в битката при Тюксбъри. Но се предполага, че бил убит по заповед на Едуард IV.
Самият Едуард IV управлявал до 9 април 1483 г., когато внезапно умрял на 40-годишна възраст. Двамата му синове – Едуард на 12 години, и Ричард – на 9, били обявени от Тайния съвет за незаконородени и затворени в Тауър. Там изчезнали безследно. Смята се, че били задушени с възглавници в кулата по заповед на чичо им Ричард. Той бил по-малък брат на Едуард IV и на 26 юни 1483 г. седнал на трона под името Ричард III. Но управлявал твърде кратко – малко повече от 2 години.
На политическата сцена се появила нова фигура – Хенри Тюдор, пра-правнук на Джон Гонт, основател на рода Ланкастър. Той имал доста съмнителни права върху трона, но същите били и правата на новия крал Ричард III. Така войната между Червената роза – Ланкастърите, и Бялата роза – Йорките, избухнала отново.
Последната нейна битка се състояла при Ботсуърт на 22 август 1485 година. В тази битка Ричард III бил убит. Именно тук, според преданието, малко преди да загине той произнесъл прочутата фраза: „Давам половин кралство за един кон!“. От него ни останала великата трагедия на Шекспир. А войната на розите завършила. Във войната на Червената и Бялата роза по-голямата част от английската аристокрация взаимно се изтребила. Вече просто нямало оцелели членове на рода Йорк, които да претендират за трона.
Хенри Тюдор станал крал под името Хенри VІІ. Червената и Бялата роза влезли в английския герб – а самата Англия навлязла в епохата на Тюдорите, продължила до 1603 г. и приключила със смъртта на кралица Елизабет І, която положила основите на Британската империя.
Розата на Тюдорите: комбинация от червената роза на Ланкастър и бялата роза на Йорк. Източник – Уикипедия
