Диего Колумб
Най-големият син на Кристофор Колумб е роден около 1479 г. По времето на откриването на Америка той бил придворен паж. Той и потомството му били наследници на Колумб с всички произтичащи от това привилегии. Самият Кристофор Колумб обаче е обвинен в прекомерна власт и злоупотреби и лишен от всички права, договорени при откриването на Америка. Така че Диего прекарал живота си в съдилищата и в двора в опит да възстанови правата, дадени на баща му. До голяма степен му помогнало това, че съпругата му е от много влиятелно семейство – Мария де Толедо е дъщеря на херцог де Толедо и племенница на херцог Алба. Благодарение на тяхното влияние, през 1511 г. правата на Диего са частично признати. Под управлението му са завладени Куба (под командването на Диего Веласкес де Куеляр), Пуерто Рико (под командването на Хуан Понсе де Леон) и Ямайка (под командването на Хуан де Ескевел). Но в крайна сметка го настига съдбата на баща му. Управлението му било съпроводено с непрекъснати съдебни дела. През 1520 г. той окончателно е отстранен, съден и лишен от всички права, наследени от баща му.
Диего Колумб
Съдебното дело за тези права е продължено от неговата вдовица, докато през 1536 година семейство Колумб със специално кралско решение било окончателно лишено от всички привилегии, дадени на Христофор Колумб.
Виченцо Галилей
Роден през 1606 г. и кръстен на дядо си Виченцо, той е незаконен син на Галилей, тъй като последният не бил женен. През 1616 г. Галилей официално го е признал за свой син. Виченцо учил в Юридическия университет, но в крайна сметка избрал професията на дядо си – станал музикант и майстор на музикални инструменти. Отношенията с баща му били бурни, главно във връзка с парични въпроси. По време на процеса и след осъждането на Галилей, те се подобрили значително, писмата до баща му са запазени и са пълни с подкрепа и съчувствие. От малкото оцелели портрети може да се види, че Виченцо по всякакъв начин подчертавал видимата външна прилика с баща си.
Йохан Кристоф Фридрих Бах
И двамата дядовци, чичовците, племенниците, бащата и внуците на Йохан Себастиан Бах са музиканти и композитори (цялото родословно дърво на Бах включва 80 души). Всички те са били известни и са високо оценени. Славата на Бах била особено полезна за децата му. Като придворни музиканти те буквално са били много търсени. От 6-те му сина, Йохан Кристоф е смятан за най-талантлив. Неговите творби понякога могат да бъдат чути в църкви и днес. Той е типично дете-чудо – на възраст от 15 години е записан като придворен музикант в двора на херцога на Шаумберг-Липпе в Бюкербург. Той се оженил и имал син, който на свой ред станал известен композитор
Наполеон Франсоа Йозеф Чарлз Бонапарт
Син на Наполеон и Мария Луиза Австрийска, след поражението на баща си заминава за Виена и е назначен при херцог фон Райхштад, където живял тих и незабележим живот. Неговото съществуване е причината, поради която Луи Наполеон при коронацията трябвало да вземе името Наполеон 3, а не Наполеон 2. През 1940 г., в деня, в който се отбелязало столетие от смъртта на Наполеон в Дома на инвалидите в Париж неговите останки, по заповед на Хитлер са прехвърлени в Париж и погребани до гроба на баща му.
Робърт Тод Линкълн
Единственият син на Ейбрахам Линкълн, въпреки усилията на майка си, прекъснал обучението си в Юридическия факултет в Харвард и се включил в армията. По този начин влиянието на семейството на президента било достатъчно, за да го предпази от преки военни действия, но това не подобрило отношенията му с родителите. В крайна сметка той станал адвокат, като винаги отхвърлял множество предложения да стане вицепрезидент със следващия кандидат. Бил министър на отбраната при президента Гарфийлд (и след убийството на последния, при неговия наследник Артър).
Робърт Линкълн е единственият човек, който присъства при убийството на тримата американски президенти. Той бил в ложата на театъра до баща си, когато Джон Бут застрелял последния. Разговарял с президента Гарфийлд точно преди Шарл Гито да го убие. И бил в залата, където новоизбраният президент МакКинли бил убит от Леон Чолгос.
Ърнст Фройд Трети
Най-малкият от шестте деца на Зигмунд Фройд, е може би най-известният. Въпреки (или може би благодарение на) професията на баща му, семейство Фройд било съвсем нормално. Всички обаче, като един, отказват да продължат работата на баща си. Ърнст се превърнал в много успешен архитект, като специализирал в проектирането на болници, клиники и др. Две проектирани от него къщи, са запазени като архитектурни паметници – една от тях е музеят на Фройд в Лондон.
Ханс Алберт Айнщайн
Ханс е роден, когато Айнщайн все още е служител в патентно ведомство. Ако Айнщайн беше англичанин от XIX в., връзката му със сина му можеше да се нарече викторианска. От една страна, той почти не участва във възпитанието му, от друга, авторитетът на бащата в семейството бил безспорен. Като цяло, контактът между баща и син бил слаб. Но Ханс успешно защитил докторска степен в областта на геологията. След като се премества в Америка, той е работил за Министерството на земеделието, така успешно, че Американскто общество на строителните инженери, след смъртта му, учредило на негово име награда за постижения в областта на борбата с ерозията.
Съхранени са писма на Айнщайн, в които той изразява гордостта си от успехите на своя син.
Рандолф Чърчил
Единственият син от 5-те деца на Чърчил, който не завършил образованието си в Оксфорд, а станал журналист, е Рандолоф Чърчил. Той бил известен, но не с писанията си, а с безбройните си истории с жени. През целия му живот усилията му били насочени към това да се види на поста министър-председател, следвайки примера на баща си. Но политическата кариера не му потръгнала и само три пъти е бил избиран в Камарата на представителите през 1940 г. В политическите кръгове на Англия той нямал поддръжници и не бил много популярен, поради изключително трудния си характер.
