Малцина са хората, които не са се вълнували от приключенията на Алиса в огледалния свят. Но още от стари времена той не е бил само част от приказка, а в него сериозно са вярвали съвсем зрели хора.
Огледалото винаги е приличало на някаква тайнствена врата към друг свят. Смятало се обаче, че през него проникват в нашия свят призраци, духове и всякакви други проявления на т. нар. „нечиста сила“. Съответно, били правени доста опити да се влезе в него откъм другата, нашата страна.
Във фолклорните магии на огледалата се отреждала специална роля. Това се дължи на обстоятелството, че огледалото обръща отразеното пространство, което сякаш продължава навътре в него. Така то може да отразява не само визуалните обекти, но също мислите и чувствата на човека, както и да отнеме душата му в своите загадъчни измерения. Поради тази причина огледалата и всички други отразяващи повърхности е прието да се покриват, когато в жилището има покойник. Вярвало се, че ако няколко огледала се подредят по определен начин, девойка може да види в тях бъдещия си съпруг.
Особено интересно е т. нар. „огледало на Козирев“, наречено така по името на изобретателя му. То представлява полиран алуминиев лист, навит във вид на спирала, в която влиза човек. Хората вътре изпитват особени психофизически усещания. Много от тях се чувствали като участници в отдавна минали исторически събития, пренасяли се в друго пространство, получавали ефект „излизане от собственото тяло“ и т. н.
Хоризонтално ориентирано огледало на Козирев
В езотеричната литература са познати описания не само на огледала, но и на цели области, при стъпването върху които човек се премества в други измерения. Почитателите на свръхестествените феномени смятат, например, че прословутият Бермудски триъгълник, в който са изчезнали много кораби и самолети, е такова място. Но не само там. Така например, през 1994 г. норвежки риболовен кораб открил бебе в морето, което било силно измръзнало, но живо – привързано към стар спасителен пояс с надпис „Титаник“. Намирало се точно на мястото на Атлантическия океан, където злополучният кораб бил потънал през 1912 г. Дали това било зловещо деяние на днешни престъпници? Или пък наистина имало връзка със събитията около „Титаник“?
Странен случай с огледало е регистриран в официални доклади на 25 октомври 1593 г. В град Мексико се появил, неизвестно откъде, объркан и изплашен войник, с оръжие и в униформа на полк, който не се числял към местния гарнизон. Той докладвал, че служи в столицата на Филипините – Манила, на 5000 километра от Мексико. Бил в охраната на губернаторския дворец и си спомнял само, че докато стоял на поста си, покрай него пренесли голямо, в цял човешки ръст, огледало. После вече нищо не си спомнял, а най-малко пък как се озовал в Мексико. Много месеци по-късно испански чиновници, пристигнали от Манила, познали войника и потвърдили, че по същото време, когато той изчезнал, в двореца на губернатора сменяли мебелировката. А самият войник там бил осъден задочно за дезертьорство.
Много странно събитие се случило през 1620-те години. Една монахиня на име Мария от испанския град Агреда покръстила цяло индианско племе в Южна Америка, без да излиза от манастира си в Испания. Това било констатирано официално и докладвано от испански мисионери, които били страшно учудени, че срещат християни там, където не бил стъпвал европейски крак. Индианците показали на монасите кръстове, броеници и богослужебен съд за освещаване на вино. Установило се, че съдът бил взет от францисканския манастир в Агреда. Туземците казали, че новата вяра им била донесена от „Жената в синьо“.
Когато мисионерите се завърнали в Испания, Светата инквизиция веднага предприела разследване. Било констатирано, че богослужебният съд наистина е от Агреда. Абатисата на манастира, който бил основан от нейните родители – монахиня Мария (Мария Фернандес Коронел), си признала, че за връзка с индианците на около 9 хиляди километра използвала обикновено полирано метално огледало. Тъй като всичко вършела с добри намерения и благи цели, а и постигнала неопровержим положителен резултат, Инквизицията не намерила в действията й състав на престъпление.
През 1673 г. католическата църква започнала процес по обявяването на Мария Агредска за светица – който, обаче, не е приключил и до ден-днешен. А през 1861 г. нейната книга „Мистичният Божий град“ все пак била забранена от испанската Инквизиция.
Така проблемът за огледалния свят неусетно се преплита с този за наличието на други измерения, пространства и светове около нас. През 1957 г. американският физик Хю Еверет в своята докторска дисертация научно обосновал възможността да съществуват множество обитаеми светове – и така създал квантовата теория за паралелните вселени. Според него, всички тези светове са вложени един в друг, подобно на руска матрьошка – тоест, намират се и около нас, може би дори вътре в нас, а не само на безкрайно отдалечени планети.
Основният извод на Еверет е, че, ако се намираме извън даден свят – той ни изглежда безкрайно малък, но ако сме вътре в него – безкрайно голям. Физикът завършил защитата на своята дисертация с прочутата фраза: „Дами и господа, трудно е да си представим, че в тебешира, който държа в ръката си, има милиарди Вселени, големи колкото нашата или дори повече – но, както виждате, уравненията го доказват!“
За съжаление, дори великият Нилс Бор, с когото Еверет се срещнал, не се отнесъл сериозно към теорията му. Но, кой знае – невъзможното днес често става очевидно утре.
