Битката при Каталаунските полета е решаваща битка между силите на Римската империя под управлението на Флавий Аеций и тези на хуните под управлението на Атила. Конфликтът се случва на 20.06.451 година в Галия (днешна Франция) в района на Шампан.
Предисторията
Римската империя се бори да запази целостта си още от Кризата в Римската империя през 3 век, белязана от размирици, гражданска война и разбиване на империята в три отделни района. Император Диоклециан обединява районите, но скоро открива, че империята е голяма и трудна за управление, затова я разделя на Западна Римска империя със столица Равена и Източна Римска империя със столица Византия (по-късно Константинопол).
През 4 век хуните са освободени от Казахстан от монголите и тяхното изселване скоро се превръща в нахлуване като те унищожават всички региони, в които навлизат.
Римската армия се състояла предимно от хора, които не били римляни още от 212 година, когато император Каракала дава гражданство на всички свободни хора в границите на империята. Хуните често били наемани от Римската империя, така че имало хуни, които служели на Рим, докато други хуни нахлували в нейната територия.
Нахлуващите хуни нямали друга цел, освен унищожение и плячкосване, а Рим не разполагал със средствата да се бори със сила, дошла от нищото, за да ограби земята и да изчезне така внезапно, както се е появила. През 408 водачът на хуните Улдин почти напълно ограбил Тракия и тъй като Римската империя не можела да направи нищо, се опитала да плати, за да получи мир. Улдин поискал много висока цена и Рим предлага да закупи подчинените му. Този метод за поддържане на мира е успешен и се превръща в предпочитана практика от страна на Рим в отношенията им с хуните. Но макар да представлявали огромна заплаха, хуните нямали силен лидер с ясна цел. Тогава Атила идва на власт.
Атила поема контрола над хунските сили през 433 година. Заедно с брат си Бледа, Атила показва, че сега Рим има наистина опасен противник в негово лице. Атила и Бледа нарушават договора на Маргус от 439, според който хуните нямат право да атакуват римски територии, като в замяна на това ще получат огромна парична сума. Хуните атакуват сасанидите известно време, но скоро се обръщат отново към Рим. Вярвайки, че Атила ще спази договора, Римската империя изтегля войските си и ги изпраща срещу вандалите, заплашващи интересите на империята в Северна Африка и Сицилия. Узнавайки, че пътят е чист, братята започват своята атака през 441 като нападат и ограбват всеки град, в който нахлуват.
Тяхната офанзива е още по-успешна и поради факта, че е неочаквана. Римският император Теодосий II бил толкова убеден, че хуните ще спазят договора, че отказвал да се вслуша в съветниците си, които предполагали обратното. Малко след тази атака Атила убива Бледа и поема контрол над управлението на хуните.
През 450 г. сестрата на Валентиниан I – Хонория се опитва да избяга, уреждайки си брак с римски сенатор и изпраща съобщение на Атила, заедно с годежния си пръстен, молейки го за помощ. Макар че едва ли е имал намерение да се жени за Хонория, Атила решава, че съобщението е предложение за брак, като в замяна на него той иска половината от Западна Римска империя като нейна зестра. Когато Валентиниан I узнава какво е сторила сестра му, казва на Атила, че всичко е грешка, но Атила твърди, че предложението е легитимно, че той е приел и че ще претендира за своята булка. Той мобилизира армията си и се отправя към столицата на империята.
Флавий Аеций бил подготвен за нападение няколко години преди събитието. Той бил пленник на хуните като малък, говорел езика им и разбирал културата им.
През 451 Атила се отправя към Галия, ограбвайки всеки град, през който премине. Той пристига в Орлеан навреме, прекъсва обсадата и убеждава крал Сангибан да се присъедини към него. След това се отправя на север, за да намери подходящ район, оставяйки зад себе си армия от около 15 000 войници, които били напълно победени при битка, организирана от Аеций, който след това последвал Атила.
Битката при Каталаунските полета
Атила избира място край река Марне. Той поставя остготите войници от ляво, отдясно гепидите, а хуните в центъра. Макар че Атила пристига на мястото пръв, той избира по-ниската част на полето, най-вероятно смятайки да привлече надолу римските воини и да ги унищожи със стрелците и кавалерията си. Тъй като точното местоположение на Каталаунските полета не е ясно, никой не може да каже със сигурност защо Атила е направил този избор.
Тъй като армиите били разположени по такъв начин, че се смесвали една с друга, историкът Кели Деврис пише, че битката „станала ожесточена, объркваща, чудовищна, безпощадна –борба, каквато никога преди това не е имало.“
Аеций обаче попада в неудобно положение. Вестготите се били присъединили към него, само защото смятали, че хуните са по-голяма заплаха от Рим. Ако хуните бъдат елиминирани, вече нямало смисъл от съюза между вестготите и римляните и Аеций се опасявал, че техният крал Торизмунд и по-силната му армия ще го победят и ще се насочат към Равена. Затова той предлага да се справи сам с хуните, а Торизмунд да се върне у дома и да подсигури властта си. Торизмунд се съгласява и Аеций, останал сам, събира войските си и тихо напуска бойното поле. Атила очаква атака, но когато вижда, че такава няма, му съобщават, че опонентите му са изчезнали.
Атила също се прибира у дома и мнозина смятат, че между двамата воюващи е имало някакво споразумение, за което не е известно. Макар обикновено битката да се счита за победа за римляните, фактът, че хуните са оставени необезпокоявани в техния лагер, без да са дадени, приети или отказани каквито и да било условия, кара някои историци да смятат, че тази битка всъщност е победа за хуните или най-малкото равенство между двете страни.
Три години след Битката при Каталунските полета Атила и Аеций са мъртви. Аеций е убит от Валентиниан при изблик на внезапна агресия през 454, а Атила умира година по-рано при кръвоизлив от носа след пиршество.
Източник: ancient.eu
