background img
юни 22, 2018
4783 Views

„Епос за Гилгамеш“ – в търсене на вечен живот и смисъла в него

Автор:

Гилгамеш е полумитичен (неговото съществуване е спорно) крал на Урук в Месопотамия, който е най-познат от „Епос за Гилгамеш“ (написан около 2150 – 1400 г.пр.н.е.). Великото шумерско/вавилонско произведение изпреварва Омир с около 1500 години и следователно е считано за най-старото литературно произведение.

Мотивът за търсенето на смисъл в живота за първи път е описан в „Епос за Гилгамеш“, където героят крал Гилгамеш напуска кралството си след смъртта на неговия добър приятел Енкиду, за да открие мистичния Утнапищим и да се сдобие с вечен живот. Страхът на Гилгамеш от смъртта всъщност е страх от това животът му да не остане без смисъл и макар че не успява да се сдобие с безсмъртие, самото му търсене дава смисъл на живота му. Тази тема е била изследвана и използвана от писатели и философи от античността до ден-днешен.

Легендарен цар

Смята се, че бащата на Гилгамеш е свещеникът крал Лугалбанда (който е включен в две шумерски поеми, написани преди „Епос за Гилгамеш“), а майка му е богинята Нинсун (Свята Майка и Велика Кралица). Според това Гилгамеш е бил полубог, който имал изключително дълъг живот и притежавал огромна, нечовешка сила.

Познат като „Билгамеш“ сред шумерите, „Гилгамос“ в Гърция и тясно свързан с образа на Думузи от шумерската поема „Спускането на Инана“ или „Спускането на Инана до подземния свят“, Гилгамеш е приет като историческия пети цар на Урук, който управлявал през 26 век пр.н.е. Неговото влияние било толкова голямо, че митовете за божествения му произход стават изключително популярни и в крайна сметка се превръщат в притчите, описани в „Епос за Гилгамеш“.

По-късно мнозина царе ще свързват името и произхода си с тези на Гилгамеш. Най-известният сред тях е Шулги (2029 – 1982 г.пр.н.е.), който е считан за най-великият крал на Ур през Третия период. Той твърдял, че Лугалбанда и Нинсун са негови родители, а Гилгамеш негов брат.

Произход на текста

Акадската версия на текста е открита в Ниневия сред руините на библиотеката на Ашурбанипал през 1849 година от археолога Остин Хенри Леърд. Неговата експедиция била част от инициатива на европейски институции и правителства от средата на 19 век, които финансирали археологически изследвания и разкопки в Месопотамия с цел откриване на физически доказателства, които да потвърдят описаните в Библията събития. Това, което тези археолози откриват обаче е, че Библията, която дотогава била считана за най-древната книга в света, всъщност съвсем не била най-старата, а преди нея имало множество шумерски текстове.

Авторът на версията на „Епос за Гилгамеш“, която Леърд открива, е вавилонскят писател Sĭn-lēqi-unninni ( пишел през около 1300-1000 г.пр.н.е.) за когото се смятало, че е първият автор, познат по име, преди да бъдат открити произведенията на Енхедуана (2285 – 2250 г.пр.н.е.) – дъщерята на Саргон Велики. Sĭn-lēqi-unninni е имал от къде да черпи информация, тъй като до времето, в което той започва да пише, Гилгамеш вече е бил популярен герой в продължение на векове.

В шумерската притча „Инана и дървото Хулупу“, в която Инана посява дърво в градината си, което обаче ѝ създава проблеми, Гилгамеш се появява като нейния лоялен брат, който ѝ помага. Други притчи, споменаващи Гилгамеш, също го представят като велик герой и в крайна сметка кралят получава статут на божество. За него се вярвало, че е брат на Инана – вероятно една от най-популярните богини на Месопотамия. Молитви, изписани върху глинени плочи, биват отправени към Гилгамеш, тъй като някои вярвали, че той е съдник в отвъдния живот.

„Епос за Гилгамеш“

В „Епос за Гилгамеш“ боговете смятали, че великият крал е твърде горд и арогантен, затова решават да му дадат урок, изпращайки дивия човек Енкиду да го смири. Енкиду и Гилгамеш, след ожесточена битка, в която никой не побеждава, стават приятели и заедно преживяват своите приключения.

Заедно те убиват Хумбава – демонът на Кедровата гора и това привлича вниманието на Инана (изписана с нейното акадско/вавилонско име Ищар в епоса). Инана се опитва да съблазни Гилгамеш, но той я отхвърля, напомняйки ѝ за всички други мъже, които тя имала за любовници, чиито живот е завършил зле. Инана е разярена и изпраща своя зет Небесния бик на земята, за да унищожи Гилгамеш. Енкиду помага на своя приятел и убива Небесния бик, но по този начин обижда боговете и те го осъждат на смърт.

След кончината на приятеля си, в която той вижда своята собствена смърт, Гилгамеш се пита какъв е смисъла на живота и каква е цената на човешките постижения в лицето на безвъзвратното унищожение. Тогава той тръгва в търсене на смисъл на живота и на начин, по който да победи смъртта. В крайна сметка открива Утнапищим, който му дава два шанса да се сдобие с безсмъртие. Гиламеш се проваля и в двата – първо не успява да остане буден за 6 дни и 6 нощи, а след това не успява да предпази едно магическо растение и змия го изяжда, докато Гилгамеш спи. Тогава той е принуден да се прибере у дома, където пише историята за приключенията си.

Гилгамеш вдъхва надежда, че макар човек да не може да живее вечно, изборите, които прави в живота, оказват влияние върху животите на другите. Неговото търсене на смисъл всъщност се превръща в смисъла на живота му и то продължава да вдъхновява онези, които осъзнават колко е вечна вътрешната борба на човека.

Източник: ancient.eu

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title