Гилгамеш е полумитичен (неговото съществуване е спорно) крал на Урук в Месопотамия, който е най-познат от „Епос за Гилгамеш“ (написан около 2150 – 1400 г.пр.н.е.). Великото шумерско/вавилонско произведение изпреварва Омир с около 1500 години и следователно е считано за най-старото литературно произведение.
Мотивът за търсенето на смисъл в живота за първи път е описан в „Епос за Гилгамеш“, където героят крал Гилгамеш напуска кралството си след смъртта на неговия добър приятел Енкиду, за да открие мистичния Утнапищим и да се сдобие с вечен живот. Страхът на Гилгамеш от смъртта всъщност е страх от това животът му да не остане без смисъл и макар че не успява да се сдобие с безсмъртие, самото му търсене дава смисъл на живота му. Тази тема е била изследвана и използвана от писатели и философи от античността до ден-днешен.
Легендарен цар

Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
