Пирамидите сринали икономиката на Древен Египет

Древният Египет е известен предимно с каменните си гиганти – пирамидите, които служели за гробници на фараоните. Въпреки това, не всички египетски владетели намирали последното си жилище там, и това не е единствената тайна на пирамидите. Макар археолозите да изучават вече не един век каменните исполини, едва наскоро те успяха да повдигнат завесата на тайната за това как египтяните ги издигали и защо в един исторически момент се отказали от тези строежи.

Древните египтяни започнали да строят пирамидите от незапомнени времена – още преди епохата на Древното Царство (2686-2134 пр. Хр.), което е широко известно с такива постройки като пирамидата на фараона Джосер, Розовата пирамида, пирамидите в Гиза и Медум. По-древните пирамиди обаче били десетки пъти по-малки. В тях погребвали не само фараони, но и високопоставени велможи. Но именно с началото на Древното Царство те станали гробници само за фараони.

През 2004 г. група учени от Япония, сред които математици, физици и архитекти, решили да разкрият тайната на строежа на пирамидите. Както е известно, те са изградени с такава точност, че ъгълът между поставянето на каменните блокове е точно 90 градуса, а самите камъни са идеално подравнени един с друг. Тоест, една пирамида е просто идеалната конструкция от гледна точка както на математиката, така и на архитектурата. Обаче японските изследователи, които имали на разположение всички съвременни технологии, не успели да постигнат същата точност в строителството. На базата на това изследователският екип направил единствено „правилния“ извод: щом днес не можем да построим пирамида с нашите технологии, значи и древните египтяни не са могли.  Следователно пирамидите „не съществуват“. Това е само илюстрация, за да се разбере не само мащаба на пирамидите, но и обема на усилията, ресурсите и времето, които били влагани за техния строеж.

Изграждането на поредната пирамида започвало веднага след идването на власт на новия фараон, тъй като отнемало десетилетия. Заслужава да се отбележи, че пирамидите изобщо не са били строени от роби, както дълго време се смятало. Последните проучвания и разкопки показват, че в строителството участвали обикновени египтяни. Всъщност, почти цял Египет вземал участие в изграждането на пирамидите. В районите около тях са открити цели градове на работниците.

Според историци, изграждането на пирамидата за египетския народ било един вид трудова повинност, като всеки бил длъжен да работи няколко години на строежа й. Изграждането на гробницата на фараона изисквало много ресурси – а най-вече огромни количества трудно добиван варовиков камък. По този начин, продължителната подготовка за погребението на един човек натоварвала изключително тежко икономиката на държавата.

Изграждането на пирамидите имало сериозни социални последици. Макар, че египтяните били принудени да се подчинят на волята на владетеля, те, меко казано, не одобрявали строежа. Проблемът не бил в принудителния труд, а в това, че когато мъжете се завръщали у дома си, заварвали пропаднала реколта или занемарено дюкянче. При това, пирамидите се строели от египетските фараони постоянно и независимо от всякакви обстоятелства: болести, глад или война. Разбира се, понякога строителството бивало „замразено“, но само в изключителни случаи. Неведнъж изграждането на поредната пирамида довеждало Египет до ръба на „глобална икономическа криза“.

Още по времето на строежа на пирамидата на Джосер, която се счита за първата пирамида в Древен Египет, сред населението на страната възникнало недоволство заради новия каприз на фараона. Изграждането на първата пирамида било усложнено от факта, че в страната просто не били открити каменни кариери за нейния строеж. Фараонът Джосер харчел невероятни средства за закупуването на камъни и още повече за извличането и транспортирането им. В египетските хроники се е запазил древен анекдот за това, че фараонът принуждава дъщерите си да лягат с владетелите на съседните държави, за да доставят в Египет повече камъни. Очевидно тази шега на древните египтяни отразявала цялата плачевност на икономическата ситуация.

Изграждането на пирамидите отвличало вниманието на фараоните от редица важни задачи в развитието на държавата. Разбира се, да се обвиняват само пирамидите за падането на няколко египетски царства не е справедливо, но пък и гигантските строежи въобще не засилвали авторитета на държавата на международната политическа арена. С изключение може би само пред гърците, които винаги се възхищавали на архитектурния гений на задморските си съседи.

Пирамиди били строени и в епохата на Средното царство (2040-1783 пр. Хр.), дори в началото на Новото царство (1550-1069 пр. Хр.). Постепенно обаче в Древен Египет започнали да отхвърлят идеята за строеж на пирамиди. Историците смятат, че новатор в тази област станал Рамзес II (1279-1213 пр. Хр.), който предпочитал да строи храмове – а под тях устройвали и гробниците на фараоните. Причината за това била не само високата цена на пирамидите, но и тежкото положение на Египет в началото на епохата на Новото царство – което начало по времето на Рамзес ІІ все още не било забравено.

Въпреки че в епохата на Новото царство почти забравили за пирамидите, египтяните не загубили желанието си за гигантски сгради. Именно по времето на Рамзес II са създадени най-големите храмови комплекси и бързо започнала да се развива скулптурата.

В допълнение към строителството, Рамзес ІІ обръщал голямо внимание на разширяването на държавата и на икономическото й укрепване. Той реформирал армията, икономиката, външната и вътрешната политика, като довел Древен Египет в епохата на Новото царство до най-високата му точка на развитие.

Но това вече бил съвсем друг Египет. Епохата на гигантските пирамиди останала в далечното минало.