Най-старите селища на бургундите се намирали в Южна Норвегия. Около II-ри век пр. Хр. те поели на юг и се заселили между Среден Одер и Долна Висла.
Около 200 г. под натиска на гепидите се оттеглили на югозапад и стигнали до Горен Майн. Оттам правели набези на римска територия. Първият император, който се сражавал с тях, бил Проб (имп. 276-282).
По-късно бургундите изгласкали алеманите на запад и югозапад, и в средата на ІV-ти век достигнали Рейн. Борбата между двете племена била причинена от икономически причини: те се стремели да завладеят солните находища на границата между тях.
Когато през 407 г. вандали, алани и свеви нахлули в Галия, бургундите, водени от племенния им цар Гундахар (Гантияр, крал Гунтер от епоса „Песен за нибелунгите“), заели региона на Майнц и прилежащата долина на Рейн. От там те, заедно с аланите, нахлули в Долна Германия и подкрепили галския узурпатор Йовин (411-413), който воювал срещу император Хонорий. През 413 г. бургундите били признати от Западната Римска империя за федерати (съюзно племе) и получили места за заселване в района на Вормс. По същото време приели християнството.
Бургундите обаче не се свъртали на едно място и направили фагална грешка: опитали се да нахлуят в римската провинция Белгика. Но там били пресрещнати от великия Аеций – „последния римлянин“. С помощта на хунски наемници в две битки (през 435-та и 436 гг.) той им нанесъл страшно поражение. Клането било страховито дори за онази кървава епоха. Голяма част от бургундите били избити, заедно с жените и децата. Загинали крал Гундахар и неговите братя.
Гибелта им станала основа за по-късно създадената „Песен на Нибелунгите“. Има хипотеза, че хунският вожд Атила бил убит през 453 г. в нощта на сватбата си от бургундката Гудрун, за която тогава се оженил – това било нейното отмъщение за масовото клане, извършено от хуните. Оцелелите бургунди били заселени от Аеций на територията на днешна Швейцария като федерати.
В заетите от бургундите гало-римски градове се развивала оживена занаятчийска дейност и търговия с Прованс и Италия. Най-важните им градове били Лион и Женева. Главната военна задача на бургундските федерати била защита на северната граница на империята срещу алеманите.
Бургундите, както и вестготите, получили, в съответствие с римския закон за заселването на варварите като „гости“, 2/3 от от обработваемата земя в региона, 1/2 от горите и ливадите и 1/3 от робите. Тъй като в V-ти век, поради икономическата криза и липсата на работници, почти половината от обработваемата земя пустеела, това не се схващало от гало-римската аристокрация като голяма загуба.
Земята се обработвала в съответствие с късната римска традиция. Големите гало-римски земевладелци запазили своите привилегии, едрите магнати задържали личните си военни отряди. Предводителите на бургундските отряди били изравнени с римските офицери, префекти и командири на граничните войски. Така възникнало Бургундското кралство със столица Женева.
Самите крале получавали почетни титли от римските императори, заемали длъжности на висши римски командири и получавали най-високата титла, която императорите на Западната империя можели да дадат – патриций.
По споразумение с гало-римската сенаторска аристокрация от този регион, бургундите окупирали част от провинция Лугдунензис и през 457 г. превзели Лион, който в 461 г. станал новата столица на кралството.
Но голяма част от гало-римляните се отнасяли с непризън към бургундите, които неизбежно, така или иначе, смятали за диви варвари. Така, например, писателят-дипломат Гай Аполинарий Сидоний пише в писмо до приятеля си, сенатора Катулина:
„Ти си добре, не те преследва отвратителната миризма на чесън и миризлив лук, която трови въздуха от рано сутрин на десет трапези. Около тебе няма цяла тълпа такива великани, сякаш си техен дядо, и които не би могла да изхрани даже кухнята на Алкиной“.
След убийството на император Флавий Майориан (461 г.) бургундите отново се възползвали от политическата слабост на Рим и успели да разширят териториите си на юг. Те загубили федералния си статут едва след падането на Западната Римска империя през 476 г. Преди това те възпрепятствали алеманите да се заселят в Швейцария и помогнали на Аеций да разгроми хунските орди на Атила през 451 г. в сражението на Каталаунските полета, като изпратили войските си в подкрепа на римляните. Племенницата на бургундския крал Гундобад станала съпруга на крал Хлодвиг – основателя на франкската държава.
В бургундското кралство общинските институции на Късната Римска империя продължавали да функционират. В бюрократичния апарат на кралския двор продължавали да действат римските традиции.
Бургундският крал Сигизмунд се опитвал да установи приятелски отношения с Византия. В писма до император Анастасий (491-518 г.) той нарича себе си императорски войник, твърди, че Кралство Бургундия е част от империята и уверява, че чака заповедите на императора.
Но в битка с франките през 523 г. бургундската армия била разгромена. Същата година Сигизмунд умира, а година по-късно тронът преминава към Годомар, последния цар на бургундите (524-534). Той победил франките през 524 г. и временно стабилизирал положението на кралството.
Но през 534 г. обединените франкски войски под командването на кралете Хилдеберт, Клотар и Теодоберт разбили бургундите в решаващата битка при град Отен. Крал Годомар се намирал в обсадения Отен, който скоро бил превзет от франките. Има различни версии за съдбата му, но не е точно известно дали бил убит, заловен или е успял да избяга. Летописите не са запазили повече сведения за него.
Така бургундската държава загинала. Бургундите били включени във франкската държава и изиграли определена роля при формиране на етногенезиса на френската нация.
