Абртус (на латински: Abrittus) е разположен в североизточната част на България. Античното римско селище датира от периода II-IV век. Лингвистите определят етимологията на името Абритус като латинска. Според тях думата може да бъде преведена като „стръмен“. Останките на град са открити в местността Хисарлъка, намираща се на около 3 км край днешния град Разград. Абритус е част от Стоте национални туристически обекта на България.
Абритус е построен върху развалините на тракийско селище, така че за възникването му може да се каже, че са „виновни” траките. Още в началото мястото било създадено с военна цел и през I век, селището се превръща в римски военен лагер, който през II век е преустроен в град. Периодът II-IV век се превръща в истински културен и икономически апогей. През IV век селището вече е станало добре устроен късноантичен град, който е не само укрепен с крепостна стена, но и водоснабден чрез няколко глинени водопровода. Освен това градът се превръща в център на епархия, като към 458 година негов епископ на име Марциан става известен. През 586 г. Абритус става жертва на аварските набези и бива разрушен. През VII-VIII век на негово място се появява българско селище, съществувало до Х век.
От 1953 г., мястото е обект на постоянни разкопки, благодарение, на които градът е открит през 1954 г. Абритус имал типичната римска структура – прави улици, обществени сгради, които били построени в центъра около градския площад (форум). Открита е голяма жилищна сграда със стопански части (ок. 3000 кв. м.), разположена на главната улица с посока изток-запад. Открити са 25 на брой помещения и магазини, които се намират около вътрешния двор, който е ограден с йонийска колонада. Същата колонада, с дължина 41 м, се издига и върху тротоара пред магазините на южната страна. От античното римско селище са намерени и други останки – части от крепостната стена, порти, 29 кули и др. Открит е и жертвеник с името Абритус, както и надписи, статуи, релефи, архитектурни детайли, оброчни плочи. Най-популярни са експонатите от Златният Пегас и най-мащабното късно антично съкровище, състоящо се от 835 отлично запазени златни римски монети със съвсем ясно четливи релефи и надписи датиращи от V век.
На мястото са открити останки от две християнски църкви. Първата има трикорабна архитектура и е разположена в западната част на крепостта, а втората се намира в най-високия източен край на крепостта и има устройството на еднокорабна базилика, която е опасана от голям брой стопански постройки.
При Абритус е уреден музей и резерват. Днешният резерват е разположен на площ от 1000 дка и е изграден с цел опазване на археологическите останки на римския град Абритус, който е и основната атракция на мястото и заема площ от 150 дка. В резервата можете да се насладите на паметници не само от римската и тракийската култура, но и на такива от средновековната българска цивилизация. Нека ви кажа нещо интересно – в Абритус са открити и предмети, които се свързват с езически култ. Сред тях е жертвеник с посвещение на Херкулес от времето на император Септимий Север. Надгробните надписи на старогръцки и латински само подкрепят теорията, че градът е бил с разнородно население – римляни, българи и турци.
Автор: Божидара Иванова
Българи и римляни добре,съгласен съм.
Но,за какви турци пишете накрая на поста Ви.Няма такова понятие турци,по него време.
Всичко е добре написано.Накрая завършвате текста с българи,римляни и турци.Какви турци, такова население турци.В периода, за които пишете.
Няма дума турци,в периода, за които пишете!