Ежедневието на храбрите мускетари било запълнено не само с героични подвизи. В интервалите между опасните поръчения, които изпълнявали, смелчагите се радвали на вниманието на красиви дами. Именно перипетиите около тях съставляват най-четивната и развлекателна част на т. нар. „Мемоари на господин д`Артанян“ на Куртил де Сандра (1644-1712), където авторът развихря фантазията си, впрочем, като избягва да споменава конкретни имена.
Освен „съпругата на посланика“, „богатата вдовица”, „светската дама” или „камериерката“, там се срещат женски образи, които по-късно послужили за прототипи във великия роман на Александър Дюма. На първо място, това е хазяйката на д’Артанян на улица „Старият гълъбарник“, която в „Тримата мускетари“ се превръща в очарователната Констанс Бонасио, довереница на кралицата. Куртил, който, за разлика от Дюма, не умее да слее политическата интрига и галантната хроника в красив, романтичен сюжет, я описва като „доста хубавичка жена, достойна за вниманието, което проявявали към нея“. Нейният съпруг, бивш пехотен лейтенант, предлагал, така да се каже, „удобни случаи“, понеже често пътувал и дълго отсъствал от семейното огнище. Но, вместо този сюжет да се превърне в драма и накрая дори в трагедия, както прави Дюма, когато Констанс умира, отровена от жестоката миледи, при Куртил това приключение става комедия: една вечер усъмнилият се ханджия, въоръжен с пистолет и кама, заварва двете гълъбчета в леглото. На безстрашния мускетар не му остава друго, освен да скочи от прозореца. Само по нощница, той се приземява в двора върху главите на дузина чираци, които „се възползваха от прекрасната лунна светлина, за да крадат месо“.
Куртил също описва и лошата „миледи“, която мрази самоуверения гасконец, понеже той една нощ използвал тъмнината и се представил за нейния любовник граф дьо Вард. В „Мемоарите“ на Куртил миледи е дъщеря на французойка и английски лорд, избягала в Париж след английската революция от 1642 г. Тя няма клеймо на рамото си във форма на лилия. Тази мелодраматична подробност Дюма заимствал от „Мемоарите на граф Рошфор“, написани, впрочем, също от Куртил.
Някои изследователи смятат, че миледи не е напълно измислена. Някои виждат в нея дъщеря на английския граф Хенри Нортъмбърленд. Тази млада дама идвала във Франция много пъти след смъртта на съпруга си лорд Хей, граф Карлайл, и подготвяла брака на Уелския принц с Хенриета Френска. Според мемоарите на Ларошфуко, откъдето Дюма също взел това-онова, тя била първо любовница на херцог Бъкингам, а после и на Ришельо. Участвала в прочутата аферата с брилянтеното колие на кралицата. Проблемът е, че в нейния архив не е запазено нито едно любовно писмо и не се споменава името на д`Артанян. Галантната хроника, която по онова време изобилствала с всякакви клюки, също мълчи по този въпрос. Това, впрочем, не е изненадващо, защото тогава младият д`Артанян е все още незначителна фигура.
Но има споменаване в „Хроники от кралското преддверие“, че д’Артанян е екипирал своя полк благодарение на щедростта на някаква тайнствена „много богата вдовица, едва на двадесет и две години“, която той ухажвал. Но тези „Хроники“ не са сигурен източник. Те са ловка компилация от клюки и слухове, събрани от сборниците с галантни истории от онази епоха.
Но дори ако всички приключения, приписвани на д`Артанян, не са съвсем исторически верни, те много добре отразяват хаотичния личен живот на младите офицери в края на царуването на Луи XIII и при регентството на Анна Австрийска. Мимолетни влюбвания, войнишко флиртуване, кръстосване на шпаги със съпруг-рогоносец или с наемници в засада, копринени стълби, преследвания от полицейските комисари… Историите от онова време са пълни с подобни епизоди, които могат да вдъхновят плодотворното перо на авторите на приключенски романи.
След навършване на 40-годишна възраст, когато, според разбиранията на XVII-ти век, такъв мъж вече бил старец, офицерите, уморени от галантната си свобода, били обземани, според думите на Монтен, „от меланхолично настроение“. Изтрезнелите любители на свободния живот вече търсели не втръсналите приключение, а само уютно семейно гнездо, като се оженят за вдовица с богата зестра.
Така постъпил и д’Артанян. През ноември 1658 г. кралят и кралицата-майка, придружена от ескорт мускетари, заминава за Лион, където херцогиня Савойска довежда дъщеря си на сгледа, подготвяйки я за кралска годеница.
Най-вероятно именно по време на това пътуване нашият лейтенант на мускетарите се среща с бъдещата си съпруга Анна. Тя била дъщеря на селски благородник, но с много достоен произход – Шарл Боайе дьо Шанлеси, барон дьо Сен. Така славният мускетар свил своето уютно гнездо.
