Мезешката крепост (Неузетикон или Неутзикон) известна сред местните като „Калето“ е разположена на запад от Мезек, община Свиленград. Намира се върху издължена тераса, която се простира в подножието на североизточните Родопи – на стръмно разклонение, познато като Гората или Св. Марина. Надморската височина на Мезешката крепост е около 210 метра – до нея може да стигнете минавайки от западния край на селото, който отвежда до връх Шейновец. В случай, че ви интересува можете да се разровите за повече информация, тъй като под връх Шейновец (704 м н.в.) е открита тракийска куполна гробница. Но да се върнем към крепостта – изграденото през 11 – 12 век византийско укрепление е било използвано като гранична стражева крепост, която е трябвало да защитава намиращите се между реките Марица и Арда територии. През Студената война на мястото, където се намира най-източната кула е изградено военно съоръжение.
Площта, която заема Мезешката крепост е малка – около 7 декара, имащи формата на неправилен четириъгълник с размери 110/60 m. Стените на крепостта Мезек са дебели от 1,90 до 2,50 m. За изработването им са използвани ломени камъни, които били споени с бял хоросан, а от външната им страна имало три тухлени пояса. След 1900г. зъберите на крепостната стена, както и част от самата нея били разрушени, а частите им били използвани за построяването на турски казарми в Свиленград. Най-засегната била северната крепостна стена, която е оцеляла до нивото на терена от вътрешната страна, докато западната, южната и източната стени са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им. В северния край на западната стена се намира входът на крепостта, който изглежда като дълбока чупка на стената с кула, която да го защитава. Девет заоблени кули се грижат за защитата на крепостта. Кулите са направени така, че да се издават над 10 метра височина. Разпределението им е следното: пет на южната стена, две от които са ъглови, а останалите три са по фронта, две на западната страна – разположени по средата и на главния вход, и по една кула на източната и на северната стена.
В някои писмени източници се споменава за крепост, намираща се на границата между Одринската и Пловдивската средновековни области – това е крепостта Неутзикон (гр. Νεούτζικον), която Константин Иречек уподобява с руините при с. Мезек. Историкът Никита Хониат също споменава крепостта във връзка със събития от 1193 г. или по-точно, когато Исак II Ангел сломява бунта на братовчед си Константин Ангел Дука. Историята е следната – през 1192 г., младият Константин бил назначен за управител на Филипопол и се радвал на големи успехи във войната срещу въстаналите българи начело с братята Асен и Петър. Когато през 1193 г. се обявил за император, много хора сред византийската армия го подкрепили и заедно с тях тръгнал към Адрианопол, при великия доместик на Западните армии на империята Василий Ватаци, който случайно бил негов зет. Дори не били стигнали до Адрианопол и поддръжниците му извършили измяна и го пленили на място, познато като Неутзикон, намиращо се на границата между Адрианополсакта и Филипополската епархии. Интересен обрат, нали?
Арх. д-р Александър Рашенов за пръв път извършва археологически проучвания на крепостта през 1930 година по време, на които са документирани укрепителната система и малки проучвания във вътрешността. През 1963 и 1973 г. от РИМ-Хасково са извършени консервационно-възстановителни работи по стените, а през 1983 година се провеждат по-обширни археологически разкопки. Най-ранните доказателства за съществуването на крепостта са датирани от 11 век. Освен това е уточнен планът на крепостта, както и периодът на построяване на отбранителната система. Въпреки че, крепостта е датирана от края на 11 и началото на 12 век, най-голямо количество керамиката е открито от периода на 13 – 14 век. Най-разпространените хипотези са, че крепостта е построена по времето на император Алексий I Комнин и е използвана до идването на Османската империя, която завладяла твърдината. В района са намерени огромни количества фрагменти на каменни мелници, керамични съдове и други предмети използвани в бита. Интересното е, че са разкрити и две зърнохранилища с овъглено жито в тях. Съгласно архитектурния проект от 2007 г, през периода 2012 – 2013 г. консервацията и ограничената реставрация на крепостта са завършени.
Обявена за защитена територия с код № 273 в регистъра на защитените територии в България, крепостта попада в рамките на природна забележителност „Калето“ за защита на скални образувания. През 1927 година Мезешката крепост е обявена за Народна старина. Освен това от 1968 г. е считана за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието. Днес съгласно действащия закон за културното наследство, мезешките руини са със статут на археологически паметник на културата от национално значение.
