Един типичен ден в Древния Рим започвал с лека закуска. След това римляните поемали към своите задължения: сенаторите в Сената, земеделците на нивите, занаятчиите в работилниците. Градският плебс тръгвал да се шляе по улиците в търсене на възможност за припечелване на някой страничен доход, както и да погледа многобройните улични фокусници и артисти или гладиаторските битки на стадиона.
Работата приключвала в следобедните часове, а след нея много римляни отивали в обществените бани – но не само по хигиенни причини, а и заради общуването с други хора. Около 15.00 ч. те обядвали, което също било възможност за общуване.
Древният Рим представлявал сложно устроено общество, чието функциониране изисквало хора с различни професии. По-голямата част от черната работа била извършвана от роби, но те можели да бъдат също учители и лечители.
Самият римски гражданин можел да бъде, например, земеделец – каквито били повечето от жителите на провинцията. Също и воин; военната служба била възможност за хората от по-бедните класи да получават редовна заплата, а след уволнение от армията (службата продължавала 20 години) да получат добър парцел или определена парична сума. За бедняците това било добър начин да издигнат своя социален статус.
Мнозина римляни се занимавали с търговия. Римските търговци продавали и купували всякакви стоки в различни части на империята. До голяма степен именно те развивали икономиката и направили Рим богат.
Занаятчиите били важни за империята, защото произвеждали всичко, от което римляните се нуждаели – от кухненски съдове до изящни украшения, както и оръжия за армията. Някои майстори предавали уменията си по наследство, като занаятът бил семеен. Робите също можели да бъдат занаятчии и да работят в големи работилници, където произвеждали многобройни домакински стоки.
В Древния Рим хората обичали да се забавляват, така че винаги имало много артисти, музиканти, танцьори, състезатели с колесници и гладиатори.
Юристи, учители и инженери обикновено ставали предимно римски граждани; но ако един роб бил образован, той също можел да получи, например, място за учител.
Административният апарат на древния Рим бил огромен и се състоял от много чиновници. Имало всякакви държавни длъжности: от събирачи на данъци и писари до най-високите постове – сенаторските. Сенаторите били най-богатите и най-влиятелни хора и оставали на поста си пожизнено; затова и понякога в Сената имало до 600 души.
Семейството било много важно за римляните. Негов глава били бащата. От юридическо-правна гледна точка той бил негов пълен господар. Въпреки това, обикновено жената оказвала силно влияние върху случващото се в дома, тъй като тя се занимавала с финансите и управлява домакинството.
Римските момчета ходели в държавно училище след навършване на 7 години. На децата на заможните хора преподавали индивидуални учители. Изучавали се четене, писане, математика, литература и реторика. Някои богати родители наемали домашни учители и за момичетата. Бедните хора не можели да ходят на училище.
Хранене. До следобеда повечето римляни ядяли малко. Но обядът бил важно събитие, като започвал около 15.00 ч. и често преминавал във вечеря. Обядвали полулегнали върху дивани. Богатите граждани били обслужвани от роби. Хранели се направо с ръце, като често ги изплаквали. Типичното меню се състояло от хляб, бобови растения (самият фасул бил все още непознат, докарали го след доста векове от Америка), риба, зеленчуци, сирене и сушени плодове. Имало и месо, но в малки количества. Храната на богатите римляни била разнообразна и гарнирана с причудливи сосове. Външният вид на ястието бил също толкова важен, колкото и вкусът му. В интерес на истината, някои ястия днес ще ни се сторят доста странни – например, мишки или паунови езици.
Облекло. Най-разпространената дреха била тогата – дълга дреха от няколко метра плат. Богатите носели бели тоги от вълна или лен. Някои цветове и орнаменти върху тогите можели да се носят само от определени групи хора и в определени случаи. Например, високопоставените сенатори и консули ходели в тоги с лилава ивица, а черна тога се обличала само по време на траур.
С тогата било неудобно да се ходи, затова тя по правило била предназначена за излизане пред публика. Постепенно излязла от мода и след нея повечето хора носели туника, допълвайки я с наметало, когато било студено. Туниката напомняла дълга риза, препасвали я с колан. Богатите я носели като домашна дреха и я обличали под тогата. По принцип туниката била обичайната дреха на бедните римляни.
