„Войната на Съдния ден“ бил наречен военният конфликт в периода 6-22 октомври 1973 г. между Сирия и Египет от една страна, и Израел от друга. Това, всъщност, била четвъртата по ред арабо-израелска война.
На сирийския фронт събитията се развивали по следния начин. Голанските възвишения били превзети от израелската армия в хода на Шестдневната война през 1967 г. Плановете на сирийското командване предвиждали те да бъдат възвърнати още в първия ден на евентуална офанзива и до вечерта да се излезе на река Йордан. Постигането на тази цел било възможно само в случай на масирано настъпление.
От сирийска страна в бойните действия участвали 540 танка, 155 артилерийски батареи, няколко десетки батареи ракети „земя-въздух“, както и многочислени зенитни самоходни установки ЗСУ-23-4.
В района на предполагаемото нападение израелците имали една дивизия, състояща се от 2 пехотни батальона, 11 артилерийски батареи и танковата бригада „Барак“. Отбраната им била построена около 17 укрепени точки – „муцави”. Тези защитни съоръжения били прикрити с минни полета, бодлив тел и противотанкови препятствия. Във всеки „муцав“ имало 15 пехотинци. По демаркационната линия бил изкопан противотанков ров, дълбок 5 метра и пълен с вода.
На 6 октомври сутринта всичко било толкова тихо, че израелският генерал-майор Хофи свикал командирите на бригади на заседание в щаба си. Войниците празнували юдейския религиозен празник „Йом Кипур“ (Съдния ден) направо в окопите.
В 13.45 ч. сирийците започнали артилерийска подготовка по целия фронт. Железният дъжд продължил петдесет минути. Въпреки че позициите на израелците понесли някакви вреди, жертвите били минимални.
В 14.45 ч. сирийският 82-и вертолетно-десантен батальон започнал десант на планината Хермон. Три сирийски хеликоптера Ми-8 (четвъртият хеликоптер бил улучен и взривен във въздуха) стоварили войниците на половин километър от върха. Израелците имали там само 13 бойци, слабо подготвени за битка с елитните сирийски десантници. Няколко часа по-късно планината Хермон била превзета, което нанесло сериозен удар върху позициите на израелците.
В 17.00 ч. станало ясно, че силите на нападателите са твърде големи и позициите не могат да бъдат удържани. Израелският генерал-майор Хофи наредил на 7-ма танкова бригада да заеме отбранителни позиции. Тя успяла да задържи нощната атака на сирийците. В същото време 58 танка на бригадата „Барак“ спирали сирийските танкове в района на Хушния. Загубите на сирийците били големи, но настъплението им продължило.
Командирът на сирийската 9-та дивизия решил да хвърли допълнителни сили в битката, за да пробие фронта. Сирийски танкове се появили близо до град Ел Хушния. Значителни сили пробили израелския фронт в района на „муцавите“ 115 и 116 (въпреки, че самите укрепления продължавали да стрелят).
Обикновено мобилизацията отнема много време, за да се свикат войниците, да ги екипират, да им се поставят задачи и да се проведе психологическа подготовка. Но през октомври 1973 г. израелците не можели да си позволят такъв лукс. Запасняците били изкарвани буквално от синагогите, вдигали ги от плажовете и от празничните маси. След 24 часа войниците били на фронта. Оказало се, че запасняците са по-боеспособни от редовните части, които били съставени в голямата си част от новобранци.
Сутринта на 8 октомври сирийците превзели Рамат Масхимим. Предните части на 47-та сирийска танкова бригада били само на 10 км километра от Йордания. Техните танкове и противотанкови части успели да нанесат тежки загуби на израелците. Командирът на сирийската 1-ва танкова дивизия, полковник Тевфик Джехани, решил, че маршрутът към Йордания е отворен. Сирийците дори организирали тилов снабдителен пункт в Ел Хушния.
За да се намали натискът в този район, 205-та израелска танкова бригада получила заповед да атакува по магистралата за Рафид.
Внезапно появилите се израелски танкове открили огън от късо разстояние и запушили пробива. Сирийските командири решили да изчакат пристигането на подкрепленията и да настъпят на разсъмване. Това била фатална грешка, която позволила на израелците да докарат запасняци на фронта. С тяхното пристигане на 8 октомври ситуацията започнала да се променя радикално макар, че сирийците успели бързо да организират отбрана. Опитвайки се да атакуват, израелците загубили десетки танкове. Особено големи жертви имало сред офицерите.
Въпреки плътната сирийска противовъздушна отбрана, израелските самолети провели няколко успешни нападения, като прекъсвали снабдяването и блокирали голям брой сирийски бронеавтомобили по пътищата.
На юг израелските 4-та резервна танкова бригада на полковник Яков „Пепър” Хадар и 9-та резервна танкова бригада на полковник Мордехай Бен-Порт започнали масирана атака срещу сирийската 9-а пехотна дивизия. Но атаката била съпроводена с толкова големи загуби, че 205-та танкова бригада на полковник Йоси Пелед трябвало да бъде прехвърлена на този сектор от фронта. Въпреки, че израелците се придвижвали напред, настъплението било изключително бавно. Сирийците буквално покривали израелските части с дъжд от снаряди.
При Ел Хушния били обкръжени две сирийски танкови бригади. Битката тук била изключително ожесточена. Цялата област се осеяла с горящи танкове, разбити оръдия и изоставени автомобили.
На 10 октомври израелците успели да отблъснат обратно всички сирийски части, които били пресекли демаркационната линия. Същия ден Ирак официално обявил война на Израел. Йордания също влязла във войната. На помощ на Сирия пристигнала елитна йорданска част – 40-та танкова бригада.
Но било късно. Израелците започнали настъпление към Дамаск. Сградата на сирийския генерален щаб била разрушена при въздушна бомбардировка. Израелското командване обаче не възнамерявало да превзема Дамаск, защото това заплашвало с големи жертви.
Най-жестоката битка се състояла на 20 октомври и продължила 7 часа. Арабите загубили над 120 танка.
Два дни по-късно парашутисти и пехотинци от израелската дивизия „Голани“ изтласкали сирийците от планината Хермон. Израел и Сирия с помощта на ООН сключили примирие.
Така завършила Войната на Съдния ден на Голанските възвишения.
