Не е достоверно известно колко пъти са се опитвали да убият Сталин. Само официално са регистрирани около десетина такива покушения. Още повече останали зад кулисите.
Начините, по които потенциалните убийци искали да премахнат вожда, понякога били доста екзотични. Така, например, в началото на 1920-те години група на езотерици решила да го ликвидира… със силата на мисълта. Известно е убеждението, че колективните молитви са способни да творят чудеса. Не се знае обаче дали този „езотеричен атентат“ имал поне частичен резултат – сред „атентаторите“ се оказал агент на ОГПУ, те били арестувани, осъдени за тероризъм и разстреляни.
Личната охрана на Сталин била най-осведоменото и боеспособно звено в ОГПУ, а после и в НКВД. Но чекистите невинаги придружавали вожда. До 1927 г. той ходел навсякъде сам, без никаква охрана.
Специалната охрана на Кремъл оглавил Николай Сидорович Власик – фактически той станал личен охранител на Сталин. На този си пост неведнъж проявявал истинска храброст.
Така, например, през есента на 1931 г., докато почивал в Абхазия, Сталин решил да се поразходи с катер. В края на разходката настанала малка буря и катерът не успял да се върне навреме. Затова на малкия плавателен съд, който се появил внезапно, обърнал внимание командирът на пограничния наряд Лавров. Действайки според инструкцията, той заповядал да се открие огън. Когато около Сталин засвистели куршуми, Власик го закрил с тялото си и го повалил на палубата. Вождът се контузил и натъртил, но оценил по достойнство самопожертвувателността на своя охранител.
С посещение на черноморското крайбрежие били свързани още няколко покушения срещу Йосиф Висарионович. Едно от тях се случило през 1933 г., отново в Абхазия. Освен охраната, около Сталин се намирал постоянно Лаврентий Берия, тогава секретар на ЦК на Грузинската комунистическа партия. Именно той посъветвал вожда да се премести от личния си автомобил в една от колите на охраната.
Сталин го послушал. Какво било неговото изумление, когато колата, в която трябвало да пътува, била взривена малко пред моста на река Лашупсе. Програмата на пътуването била организирана именно от Берия, който, според официалната версия, „добре познавал района и знаел“ къде терористи може да сложат бомба.
След няколко дни Берия предложил на Сталин да се разходят с яхта в абхазкото езеро Рица. Щом яхтата поела навътре в езерото, от брега се чули изстрели на „злосторници“. Лаврентий Павлович повторил подвига на Власик – закрил Сталин с тялото си.
Казват, че още тогава вождът изпитал съмнения относно истинската роля на Берия в тази история. Но окончателно затвърдил подозренията си, когато назначил Лаврентий Павлович за народен комисар на НКВД. В късна вечер вилата на Сталин в Кунцево била обстреляна от „неизвестни хора“. Един от бойците на охраната бил ранен. Сталин го посетил в болницата и му занесъл бутилка грузинско вино, а боецът му разказал, че нападателите говорели на непознат гърлен език, вероятно грузински. Делото било потулено и скоро всички го забравили. Всички – освен Сталин. Той разбирал, че рано или късно Берия може да организира и истинско убийство.
През лятото на 1931 г. в Сочи една нощ колата на Сталин била блъсната от камион. Шофьорът бил арестуван след няколко месеца. Повече нищо не се знае за този случай, но лесно може да се отгатне каква съдба го е сполетяла…
През септември същата 1931 г. в центъра на Москва Сталин бил причакан от бившия белогвардеец Огарьов. Но той дори не успял да извади пистолета си – охраната успяла да го обезвреди.
През 1934 г. един от офицерите на московския гарнизон се опитал да организира въстание против политиката на Сталин – но бунтът бил потушен в зародиш и неговите участници не успели да излязат от района на казармата.
Обаче тенденцията вече не можело да бъде спряна: все повече стари болшевики от „ленинската гвардия“ ставали антисталински опозиционери. В условията на най-строга тайна в пещерите на Северен Кавказ видни болшевики провеждали тайни събрания, на които разработвали методи за отстраняване на Сталин. Те стигнали до извода, че той е предал революцията и заветите на Ленин (което, между другото, меко казано, не било далеч от истината – мнозина разбирали още тогава, че Сталин възстановява Руската империя под ново название). Затова го осъдили на смърт. Оставало само да чакат кога ще дойде в родния си край. И ето, че през 1935 г. Сталин дошъл в Грузия, за да види престарялата си майка. Но чекистите навреме разкрили заговора – и през 1937 г. вождът разчистил партията от всякакви заговорници и опозиционери.
През 1938 г. в Кремъл го нападнал офицер от Тула – някой си Данилов, който уж искал да отмъсти за разстрела на Тухачевски.
Военослужащият Савелий Дмитриев през 1942 г. обстрелял правителствен автомобил, който излизал от Спаските порти на Кремъл. Но в колата се намирал не Сталин, а Анастас Микоян. Никой не пострадал, а през 1950 г. атентаторът бил разстрелян.
На 1 май 1939 г. японците се опитали да взривят мавзолея на Ленин, когато Сталин стоял там на трибуната заедно с цялото Политбюро.
Една година по-рано японското разузнаване с участието на изменника и генерал-лейтенант от НКВД Люшков възнамерявало да убие Сталин по време на почивка на Черно море. Но и тогава чекистите разкрили този замисъл.
През 1943 г., по време на Техеранската конференция, немците се опитали да ликвидират Сталин заедно с Чърчил и Рузвелт.
През 1953 г. вилата в Кунцево отново била обстреляна с картечница – извършителят не бил заловен. Същата година, на 5 март, Сталин умрял. Има многобройни хипотези със съответните аргументи към тях, че е бил отровен. Дали точно тогава атентаторите най-сетне успели? Архивите крият своите тайни.
