В средата на X век възникнало религиозно течение, което разпространявайки се оставило дълбоки следи в развитието на европейските държави. В България последователите на неортодоксалната доктрина били наречени богомили, на името на основоположника й поп Богомил. Прокудени от родината си, те се пръснали из Европа. В различни части на Европа били наричани различно – албигoйци, катари, торбеши, бабуни и др. Някъде бивали приети, другаде гонени, измъчвани и изгаряни. Над 18 000 богомили загинали из Европа, обявени за еретици, заради непростимият грях, че отхвърли официалната църковна йерархия и смятали, че между Бог и човек не трябва да има посредници.
Вместо „вяра“, получена от втора ръка, богомили и катари търсели личното познание на Бог. Те призовавали хората да живеят скромно, като добри хора. Според богомилите, целта на живота е човек да преодолее материята, да отхвърли всичко и да се слее с любовта. Сред богомилите имало много лечители. Вярванията им и начина им на живот, много наподобявала на вещи хора – знаещите или вещерите. Именно заради богомилите била създадена Светата инквизиция, която започнала гонение на еретици, и прераснала в лов на вещици.
Албигойският кръстоносен поход, продължил в периода 1209 – 1229 г., бил военна операция, започната от папа Инокентий III с цел да унищожи катарската ерест в Лангедок. Това било началото на създаването и институционализирането на Доминиканския орден и на Инквизицията. Тя започнала работа в Тулуза през ноември 1229 г. При властта на папа Григорий IX, на Инквизицията била дадена голяма сила за справяне с ересите.
След 20 годишно преследване на богомилите, Римокатолическата църква най-накрая се справила с тях. Според архивите й, последният богомил Гулиелмо Белибаста бил изгорен през 1321 година във френския град Каркасон. Присъдата била произнесена от инквизиторът Жак Фурие, който по-късно бил провъзгласен за папа под името Бенедикт XII. Според една легенда, отивайки на горящата клада, Белибаста извикал: „След 700 години от пепелта на мъчениците лаврите отново ще разцъфнат!“Съвпадение ли е, че седем века по-късно интересът към учението се възражда? В регистъра на инквизитора е отбелязано, че той бил провел 79 процеса срещу богомили. В архива на инквизицията на Каркасон се пази и един от двата запазени текста на латински – „Тайната книга на богомилите“. Книгата била пренесена от България през 1190 г. и предадена на Назарий, епископ на катарска община в Конкорецо. През десетилетията на гонения, били измъчвани и убити хиляди богомили. Започнал веднъж ловът на еретици, прераснал в недобросъвестно клеветничество, в което загинали много неудобни хора. Всеки можел да обвини друг в ерест, и след мъчения да си признае и да бъде изгорен. В тези тъмни времена пламнали много клади. В средновековната тъма, богомилите само искали да запалят пламъка на просвещението, но жертвено изгорели на кладите. Съпротивата им дълго устоявала на преследването. Гонени, те намерили убежище в някои крепости, от където подбуждали малки бунтове.
През 1235 г. подобни вълнения принудили органите на Инквизицията да напуснат Алби, Нарбон и Тулуза. Раймон-Роже дьо Tранкавел застанал начело на военна кампания през 1240 г., но през есента претърпял поражение в Каркасон. Накрая се предавал и избягал в изгнание в Арагон.
През 1242 г. Раймон VII вдигал бунт в Тулуза солидарно с нахлуването на английски войски, но англичаните скоро били отблъснати и графът отстъпил повторно. Впоследствие бил помилван от краля.
Една по една падали катарските крепости. Монсегюр издържала на обсада девет месеца, но паднала през март 1244 г. Последната крепост на катарите Керибюс била завзета през август 1255 г. Оцелелите богомили намерили убежище край езерото Лаго ди Гарда, до градчето Сирмионе, Северна Италия. Впоследствие последните били арестувани и изгорени живи, на 13 февруари 1278 г. на известната Арена ди Верона.
Днес няколко градчета на Апенините отдават почит на богомилите. Това се превърнало в традиция за община Сирмионе.
Преследвани и анатемосвани от папата и тачени и възхвалявани от поддръжниците си, богомилите променили европейската история и продължават да предизвикват интерес и днес. Богомилството дало отражение на европейския дух и култура и породило тласък за преминаване от тъмните векове към Ренесанса. Вероятно умишлено се премълчава българския характер на богомилството, както се омаловажава всеки друг голям български принос. Дали от пепелищата наистина ще възкръсне богомиството, както е предрекъл, последният изгорен негов представител?
Прочетете още по темата:
Катари – какво не знаем за френските богомили?
