Иван Кулибин е гениален изобретател, живял в периода 1735-1818 г. Той имал блестящи идеи, изпреварили времето си. Наричат го руския Архимед и руския Леонардо да Винчи, заради иновативните изобретения, променили света.
Иван Петрович е роден в руското село Подново през 1735 г. Бил самоук, но невероятно талантлив механик, с идеи от часовникарство до корабостроенето. Имал успех и бил близък с императрицата, но в същото време нито един от неговите проекти, които биха могли да направят живота на обикновените хора по-лесен, не бил финансиран. Докато развлекателните му механизми – смешни автомати, дворцови часовници, самоходки и други подобни, били финансирани с голяма радост.
И въпреки, че за времето си не бил оценен подобаващо, неговите постижения са значими в световен мащаб.
Теория и практика на строителството на мостове
В началото на 1770-те близо 30 години Кулибин работил по конструирането на еднодъгов дървен постоянен мост в Санкт Петербург. Направил макет, пресмятал напрежението и натиска в различните места на конструкцията. По негово време още нямало теория за строителството на мостове.
Кулибин формулирал редица правила за съпротивлението на материалите, които в последствие били утвърдени. Готовият проект на моста, представил пред Академията на науките, но не получил одобрение и правителството не отпуснало средства за изграждането на мост през река Нева. Кулибин бил награден с медал и получил награда. Първият постоянен мост през Нева (Благовещенски) бил построен едва през 1850-та година.
Конструкторът продължил да се занимава с проектиране на железни мостове. През 1814 г. изготвил проект на три арков мост, а в последствие и на по-сложен, четири арков мост.
През 1936 г. било извършено експериментално изчисление на кулибинския мост, използвайки съвременни методи, и се оказало, че руският самоук инженер не е направил нито една грешка, въпреки че по негово време повечето от законите на Съпромата /наука, изучаваща съпротивлението на материалите, подложени на натоварване/ били неизвестни. /Методът да се изготвят модели и те да се изпитват с цел получаване на усилията в конструкцията на моста, впоследствие получил широко разпространение и от него в течение на времето се възползвали много инженери. Също така Кулибин първи е предложил използването на прътови/решетъчни ферми в конструкциите на мостовете – 30 години по-рано от патентоването на тази система от американският архитект Атила Таун / Ithiel Town /.
Иновативна протеза на крак
Кулибин направил няколко проекта за „механичен крак“ и ги представил в Академията по медицина и хирургия, в Санкт Петербург. Идеите му били иновативни, в сравнение с тогавашните протези за долни крайници и били в състояние да симулират крак, изгубен над коляното. „Тестът“ на първата протеза бил направен през 1791 г., с помощта на лейтенант Сергей Непейцин. Протезираният крак дал възможност за успешната кариера на военния. Той получил чин генерал-майор и псевдонима Железния крак. Живял пълноценно и почти никой не разбирал защо генералът леко накуцва.
Прожектор
Кулибин много обичал да експериментира в областта на оптиката. През 1779 г. представил своето най-ново изобретение – прожектор. Макар до този момент да са съществували системи от отразяващи огледала, неговият дизайн бил много по-близо до съвременния прожектор: пламъкът на свещ, отразен от огледала, поставени във вдлъбнато полукълбо, давал силен и насочен поток от светлина.
Изобретението се харесало и започнал да произвежда прожектори по индивидуални поръчки, за собственици на кораби. Създал и компактен фенер за карета, базиран на същия принцип. Скоро „Фенерите Кулибин“ започнали да се произвеждат масово от други майстори.
Винтов асансьор
Императрица Екатерина II поискала от Кулибин да разработи асансьор, за да се придвижва между етажите на Зимния дворец. Изобретателят намерил елегантно решение: основата на стола била закрепена към винт с дълга ос и се движел по нея като гайка. Императрицата сядала, а слугата завъртал дръжката – въртеливото движение се предавало на оста и тя издигала креслото до галерията на втория етаж. Винтовият асансьор на Кулибин е завършен през 1793 г.
Воден самоход
Кулибин измислил как корабите да се движат срещу течението без волове и бурлаци. Идеята му била да се използват две колела с лопатки. Водният поток, въртейки колелата, предава енергията на вал и въжето на котвата се навива, а съдът сам се изтегля към котвата, използвайки енергията на водата.
През 1782 г. водоходът бил натоварен с почти 65 тона пясък и доказал, че е надежден и много по-бърз от корабите, с настоящите типове задвижване. През 1804 г. Кулибин конструирал втори, два пъти по-бърз водоход.
Министерството на водните комуникации, по време на управлението на Александър I отхвърлило идеята и забранило да бъде финансирана. Много по-късно в Европа и САЩ се появили кораби, които сами се придвижват, използвайки енергията на водния поток.
Самодвижеща се карета
През 1791 г. Кулибин конструирал транспорт, който се задвижвал с педали, управлявани от човек, а не както до сега с конски впряг. Той оборудвал каретата със скоростна кутия, спирачки и маховик. Кулибинската триколесна кола била предшественичка на колата на Карл Бенц.
Часовник във великденско яйце
През 1764-1767 г. Иван Кулибин създал уникален за онези времена часовник. Според самия него, творението му било достойно за самата Катерина II. Изобретението представлявало златно яйце, оборудвано с часовников механизъм и звънец. В яйцето вместил и мини автоматичен театър: всеки час движещи се фигури представяли сцена от Евангелието, за възкресението на Исус Христос. Това била и изключителна ювелирна работа с 427 детайла, която отнела на изобретателя 5 години работа.
Perpetuum mobile
През последните години от живота си Кулибин работил върху Perpetuum mobile, но така и не могъл да завърши проекта на машина с вечен двигател.
По негово време законът за запазване на енергията все още не бил точно формулиран.
Кулибин разработил редица модели на двигателя. Той взел за база старата идея, известна още от времето на Леонардо да Винчи – колело с преместващи се вътре в него тежести. Последните трябвало да заемат небалансирано /неравновесно/ положение през цялото време и да предизвикват привидно непрекъснато въртене на колелото.
Над какво още е работил Кулибин?
В работилниците към Академия на науките, се занимавал с производство на микроскопи, барометри, термометри, телескопи, везни и много други лабораторни уреди и инструменти. Ремонтирал планетариума на Санкт Петербургската академия на науките. Измислил оригиналната система за пускане на корабите на вода. Създал първият в Русия оптичен телеграф (1794 г.). Разработил първия в Русия проект за железния мост (през Волга). Проектирал сеялка, която осигурява равномерно засяване. Устройвал забава с фойерверки, създавал механични играчки и автомати за забавление на благородниците. Ремонтирал и създавал много часовници: джобни, настолни, за стена и кула.
Заради безбройните му изобретения, великият математик Ойлер казал на Иван Кулибин: “Сега остава да ни построиш стълба към небето”.
Но със сигурност изобретенията на Иван Кулибин са солидна основа, мост, стълба и буквално асансьор към следващото ниво на техническите постижения.
Международният астрономически съюз в чест на признание за научния му принос, нарекъл с името му астероид, открит от Кримска астрофизическа обсерватория. И така неговите изобретения наистина са му осигурили място на звездният небосвод.
