юли 31, 2019
475 Views

Откритото съкровище на Хан Кубрат провокира интерес по света

Автор:

Понякога се случва съкровища на един народ, да са на територията на друг. Нека това не е повод да забравяме българските съкровища зад граница. Нека си припомним за едно такова българско съкровище. То е открито на 29 май 1912 г., до малкото село Малая Перешчепина, днешна Украйна. Съкровището се пази в Ермитажа в Санкт Петербург. Експозицията носи заглавието „Великото преселение на народите“.

Съкровището е невероятна находка, богата не само заради стойността си в сребро и злато, но и заради артефактите с голяма историческа стойност в световен мащаб.

Части от него вероятно още не са открити, други ревниво се пазят някъде, а трети са изнесени през Втората световна война от група, под ръководството на главния културен експерт на Райха  – Алфред Розенберг.  Това само доказва значимостта на откритото съкровище.

Мястото, където е открито съкровището Мала Перешчепина с паметника на гроба на хан Кубрат. Снимка: Уикипедия

Според  приказната история на неговото откриване, то било намерено от две краварчета, пасящи добитък край реката. Докато си играели, кракът на едно от момчетата затънал в песъчлива почва. Другото момче се втурнало да помага и докато го измъквал, открили голяма златна кана. Щастливи с находката те се прибрали вкъщи, но баща им ги набил, защото помислил, че са откраднали скъпата вещ. Предположил, че са взели каната от църквата и ги повел при свещеника, за да я върнат.

Според фактите откритието е направено от десетгодишното пастирче Фьодор Деркач. Мълвата за съкровището се разпространила мълнеоносно и голяма част от находката била разграбена от селяните.

Селският учител Виктор Парихин впрегнал каручката си и се отправил към Полтава, където информирал властите. От Полтавския музей сигнализирали археологическата комисия в Петербург, за откритото съкровище край село Малая Перешчепина. Оттам заедно с полиция изпратили археолога Зарецкий, да съберат разпиляното по селските къщи съкровище.

Монограм на хан Кубрат от пръстена му, открит в Мала Перешчепина. Снимка: Уикипедия

Научната експедиция успяла да събере само около 800 златни и сребърни предмети. Те били  украсени със скъпоценни камъни и в колекцията имало бижута, монети, съдове, оръжия и други предмети. Въпреки щетите, тази находка се превръща в най-голямото съкровище от Ранното Средновековие. Според намерените в съкровището византийски монети от 668г., историците предполагат, че находката е от период, следващ тази дата.

Впечатляващото тегло на златните предмети  е 25 килограма. Сред тях има златен жезъл, с изображение на фигура на лъв; златна тока за колан, с тегло около половин килограм; обкована със злато ножница; богато украсена дръжка за меч. Сред бижутата има четири масивни гривни, три пръстена с монограми на гръцки език и огърлица от 69 златни византийски монети. Друга обособена колекция е разкошна посуда – рог за пиене, кана, блюда, 11 чаши, златна лъжица и две купички. Намерени са и 281 квадратни пластинки.

Предметите от сребро са фруктиера, сервиз за измиване, 10 чаши, две делви, две стремена и блюдо, изобразяващо ловна сцена на персийския шах Шапур II.

Предметите са разделени на три групи. Първата са степни или номадски – това са оръжията и снаражението. Другите две групи са византийски и персийски. Историците предполагат, че те са придобити чрез внос, военна плячка или подаръци.

Пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), намерен при Малая Пересчепина, колекция Ермитаж (Снимка: Национална галерия)

Години по-късно започват по-сериозни проучвания за произхода на съкровището.

Първоначално имало много хипотези, затова на кого е принадлежало откритото богатство. Надделявало предположението, че съкровището е на хазарски вожд. Унгарците претендирали, че е аварско, защото приличало на находки, намерени в Унгария. Имало и други предположения.

Най- голямата загадка се оказали златните пръстени, с монограми. Едва през 1982 немският учен Йохан Вернер успял да дешифрира текста върху тях. Разчетените текстове гласели: „на Кубрат” и „ на патриция Кубрат”. Според историята,  владетелят е прекарал голяма част от живота си в Константинопол, в императорския двор. Там той бил сред най-близките приятели на император Ираклий и получил титлата “патриций”. Третият пръстен е с надпис „бат Органа патриция” – това е вуйчото на Кубрат . Докато той изучавал изкуството на управлението в Константинопол, вуйчо му „подготвял почвата”  за бъдещото обединение на българите. Органа бил един от най- влиятелните и уважавани хора в Стара Велика България. Така Вернер по безспорен и категоричен начин доказал, че съкровището е българско и принадлежи на българския владетел Кубрат. През 1990г. българо-съветска научна експедиция потвърдила този факт и направила заключение, че находката до Малая Перешчепина е гробът на кан Кубрат.

Мечът на хан Кубрат, намерен при Малая Пересчепина, колекция Ермитаж(Снимка: Национална галерия)

Но след това възникнал друг спор – дали наистина тук е погребан първият български кан. Според археолозите липсват следи от погребение. Дори след щетите, нанесени от иманярите, признаците от погребение не би следвало да бъдат заличени. Не били открити следи от трупоизгаряне, нито кости. А съдържанието на имането било твърде богато дори за погребение на високопоставен човек от такъв ранг. Освен това Кубрат е приел християнството и следователно би трябвало да е погребан според християнските традиции. Голяма част от историци приемат твърдението, че там е било скрито само съкровището и няма гроб.

Не са открити следи и не знаем къде са погребани нашите ранни владетели. Според учените това се обяснява с факта, че телата на кановете ни са били изгаряни церемониално, а след това всички свидетели са били ритуално убивани.

За сънародниците ни зад граница няма значение дали там наистина е бил гробът на Кубрат. На мястото, където е намерено съкровището има борова гора, с малка полянка и в нея се извисява паметник, направен от черен мрамор. Най – отгоре е издълбан емблематичния знак IYI. Под него на украински език е изписано „Съединението прави силата. Великият Кубрат – VI – VII в. от н. е.” , а на български език е написано „ От бога поставен владетел на Стара Велика България. От българи и украинци. 18. 07. 2001г.” Всяка година на тази дата пред паметника има поклонение. Украинските българи идват тук и при сватба или дипломиране, за да се снимат пред паметника и така да увековечат момента. За тях това е свещено място. Без значение дали е погребан там Кубрат, това е неговото място.

Хора от цял свят, ценители и учени, проявяват интерес към българското съкровище. Затова е добре и ние да знаем за тази „изгубена”, но намерена част от нашата история.

И да, жалко е, че други фактически притежават нашето наследство, но самият факт, че то вълнува толкова много хора по света е показателен за великото ни минало, с което трябва да се гордеем.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title