В Тихия океан има опасен и прокълнат район, в който подобно на Бермудския триъгълник, миистериозно изчезват хора. Това място е наречено от японците Ман О Уми или Морето на дявола, казват му още Дяволския триъгълник, Триъгълника на дракона, Триъгълника Формоза или Тихоокеанския бермудски триъгълник.
Древни легенди от преди 1000 години, разказват, че района е бил обитаван от дракони, които периодично нападат островите.
Районът се простира между японския остров Мияке и островите Бонин и Тайван. Официално не е отбелязан на географски карти. Но на това място има много повече инциденти, отколкото в известния Бермудски триъгълник.
През януари 1955 г. в японската преса се публикуват няколко статии за девет плавателни съда, безследно изчезнали в периода април 1949 и октомври 1953 г. Всички те мистериозно са изчезнали в зоната между о. Мияке и о. Иво Джима. Разстоянието между тези острови е около 1000 км. Японското правителство организира голяма научна експедиция, за да изучи природния феномен. В експедицията са участвали повече от 100 учени и няколко плаващи изследователски станции. През 1952 г., след потъването на кораба „Кайо Мару 5”, в резултат на поредното изригване на подводен вулкан е прекратена изследователската мисия . При инцидента загиват 22-ма души екипаж и девет учени.
В последствие десетки по-модерни кораби и самолети също безследно изчезват в зоната. Очевидци разказват за странни обекти, излитащи от морето и летящи над корабите. Теориите за феномена са безброй: намесата на извънземни сили, паранормални явления и хипотези за научнообосновани природни феномени. Хората са склонни да развихрят въображението си: Атлантида, Извънземни, Друго измерение и т.н. Учените смятат, че тук има природен феномен действащ над и под водната повърхност, предизвиква гигантски завихряния на големи водни маси, които унищожават всичко живо в района. Интересен факт е, че Бермудският триъгълник и Морето на дявола са на почти една и съща географска ширина от противоположните страни на земното кълбо. Дали е случайно?
През 1989 г. излиза книгата на Чарлз Бърлиц „Триъгълникът на дракона” и дава гласност на странната зона. В този район, САЩ са изгубили над 20 подводни плавателни съда и бомбардировачи от различен клас. Бърлиц повдига завесата на мистерията около изчезването на гигантския британски търговски кораб „Дербишър”, през 1980 г. Авторът споделя, че самите японци са дали над 700 жертви в Дяволските води.
През 1995 г., Лари Куше публикува изследването „Разбулената мистерия на Бермудския триъгълник”. В изследването си твърди, че в повечето от случаите, описани от Бърлиц, става дума за търговски и риболовни, а не за военни морски съдове. Той смята, че броят на жертвите е завишен и се робува на митологии. Според него обяснението за инцидентите е екстремалната вулканична активност в района, предизвикваща цунами и унищожители водовъртежи, които дори променят местния релеф. Според Куше през последните десетилетия в Ман О Уми са изчезнали цели островни архипелази и са се появили нови планински образувания. Вулканични изригвания са сравнявани с огнедишащите дракони. Всичко има разумно обяснение и тук няма никаква мистика.
Днес учените са успели да систематизират всички теории, както екзотични и мистични, така и научно обясними.
Заради честите изчезвания на плавателни и летателни съдове в зоната на Дяволския и Бермудския триъгълник, много популярна е хипотезата за НЛО.
Магнитни аномалии е друго обяснение на случващото се там. Според теорията на шведският учен Брус Гернон, в подобни район се регистрират мощни електромагнитни бури, генерирани в земните недра и при навлизането си в земната атмосфера “разбиват” повърхността, като образуват т. нар. електронна мъгла. Магнитни аномалии, може да причиняват и неизправност на компасите и разминаването на географския и магнитния север, от което навигаторите губят ориентация.
Друга теория е наречена „сини дупки”, гигантски подводни пещери, предизвикващи силни водовъртежи, които засмукват плавателните съдове.
Аномалиите в местния климат и локалната топография, може да са обяснение за случващото се в района. Това са честите бури, мощните урагани, предизвикани от сеизмичната активност.
Изследователски екип от Университета в Кардиф твърди, че в подобни райони има големи находища на газови капсули на метан затворени, под океанското дъно. Той е образуван в резултат от дълго натрупване на гниещи морски организми. Освобождаването му става експлозивно, примерно при разместване на релефа на дъното. Това поражда и огромни размествания на водната повърхност.
Военноморски сили на САЩ организират периодично засекретени геомагнитни изследвания и тяхната теория е „отслабване на свръзките“. Тя е разработена от Уилбър Б. Смит, специалист по електроника. През 1950 г., Смит е натоварен от канадското правителство да оглави проучването на магнетизма и гравитацията в опасните места на планетата. Той открил в атмосферата зони, в които съществува явлението „отслабване на свръзките“. Тези зони са с диаметър около 300 м и се простират до непредсказуема за учените височина, преместват се и изчезват, като се появяват на съвсем друго място на планетата. Смит установява, че въпросните полета най-често са там, където са се случвали необясними катастрофи. Той предполага, че тези зони вероятно оказват влияние, върху някои самолети със специфична конструкция и размери, както и върху естествените човешки сетива. Може да се появи световъртеж и загуба на ориентация в пространството.
Днес са картографирани 12 района, наречени „подли водовъртежи“. Учените твърдят, че два от тях са на двата полюса, а другите десет са поравно разпределени в двете полукълба. Зоните са на почти еднакво разстояние една от друга и линиите, прекарани по глобуса от всяко завихряне до съседните му, образуват поредица от равностранни триъгълници.
