сеп. 13, 2019
197 Views

Битката на златните шпори

Автор:

Френският крал Филип IV Хубави седнал на трона през 1285 г. Той се надявал да си върне контрола над полунезависимото графство Фландрия, което само номинално било част от френското кралство.

В 1290 г. кралят си осигурил подкрепата на редица местни феодали. Много градове в графството симпатизирали на Франция. През юни 1297 г. французите нахлули във Фландрия и постигнали известен успех. Англия, заета във война с Шотландия, не можела да помогне на фламандците, затова те подписали примирие.

Фламандска гравюра на битката от 14 век. Снимка: Уикипедия

През януари 1300 г. след края на договора французите отново навлезли в графството и до май вече напълно го контролирали. Крал Филип лично посетил Фландрия, за да извърши административни промени. След заминаването на краля на 18 май 1302 г. гражданите на Брюж се разбунтували срещу френския губернатор Жак де Шатилон. Въстаниците завладели графството с изключение на градовете Гент, Куртре и Касел, които подкрепяли краля. По-голямата част от благородниците взели страната на френския крал, защото се опасявали от бунта на тълпата.

Френската армия, командвана от граф Робер Артоа, имала в състава си 1000 арбалетчици, 2000 копиеносци, 3000 пехотинци и 2700 рицари.

Фламандската армия се състояла главно от 9000 души добре обучено и екипирано градско опълчение, организирано в гилдии. В него имало и 320 арбалетчиици от Брюге. Опълченците били въоръжени със стоманени каски, ризници, копия, лъкове, арбалети и „годендаги“ – къси прътове със стоманена кука.

Фрагменти от оригинални годендаги, запазени в музея на Кортрейк. Снимка: Уикипедия

Фламандските сили се съединили на 26 юни при Куртре, след което обсадили замъка с френския гарнизон. Те не успели да го превземат преди пристигането на основната вражеска армия. Така на 11 юли двете войски се сблъскали в открито поле в близост до град Куртре, близо до потока Гронинг.

Полето било пресечено от множество канавки, изкопани от фламандските опълченци, които ги покрили с клони и кал. При такива условия ефективността на тежката рицарска конница била сведена до минимум.

Фламандската позиция представлявала каре, прикрито отзад от река Лис, обърнато с предната си част срещу френската армия и разположено зад големи реки.

Френската пехота започнала да настъпва. Тя успяла да пресече реките и да постигне известен успех въпреки, че не успяла да изтласка фламандците. Робер Артоа нетърпеливо заповядал на пехотинците да отстъпят място на конницата. Нейното настъпление било обаче силно затруднено от сложния ландшафт.

Карта на фламандските и френските позиции в началото на битката, с река Лей вдясно и замъка на върха. Източник: Уикипедия

Тогава фламандската пехота започнала атака и обкръжила конницата. Много рицари били смъкнати от конете с годендагите и доубити на земята, докато се опитвали да разкъсат редиците на фламандските копиеносци. Онези, които успели да се измъкнат от обкръжението, били избити по фланговете.

За да обърне хода на битката, Артоа заповядал на конния резерв да атакува, но ползата от това била малка. Поради липсата на нови подкрепления френските рицари в крайна сметка били изтласкани към канавките и потоците, където станали лесна плячка за опълченците.

Гарнизонът на замъка опитал да направи вилазка (внезапно излизане с атака), но тя била провалена от специално подготвен отряд на фламандците.

Опълченците преследвали французите още 10 км. Почти не вземали пленници, сред убитите бил и граф Робер Артоа.

Фламандската пехота, изобразена във флорентинската Нуова Кроника. Снимка: Уикипедия

Фламандците победили и събрали 700 чифта златни шпори от труповете на рицарите, които, като предупреждение към бъдещите поколения, били окачени в една от градските църкви.

Така битката при Куртре влязла в историята като „Битката на златните шпори“.

Поражението на френското рицарство под Куртре направило голямо впечатление на съвременниците. По-специално флорентинският историк Джовани Вилани в своята „Нова хроника“ съобщава:

„Общо французите загубиха повече от шест хиляди конници и безброй пехотинци. След това поражение честта и славата на старото френско благородничество били значително уязвени, защото цветът на световното рицарство бил победен и унижен от самите му поданици, от простолюдие – тъкачи, месари и  занаятчии. А те били толкова чужди на военните дела, че от презрение към тяхната страхливост другите народи по света наричали фламандците „дебели зайци“. Но след тази победа уважението към тях станало толкова високо, че един фламандски пехотинец с годендаг в ръка струвал колкото двама френски рицари“.

През 1382 г. след битката при Розебек французите си върнали шпорите, а Куртре бил разграбен и опожарен за отмъщение.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title