Още

    Ман О Уми – Дяволското море

    В Тихия океан има опасен и прокълнат район, в който подобно на Бермудския триъгълник, миистериозно изчезват хора. Това място е наречено  от японците Ман О Уми или Морето на дявола, казват му още Дяволския триъгълник, Триъгълника на дракона, Триъгълника Формоза или Тихоокеанския бермудски триъгълник.

    Древни легенди от преди 1000 години, разказват, че района е бил обитаван от дракони, които периодично нападат островите.

    Карта на островите Изу , център на легендата за Дяволското море. Снимка: Уикипедия

    Районът се простира между японския остров Мияке и островите Бонин и Тайван. Официално не е отбелязан на географски карти. Но на това място има много повече инциденти, отколкото в известния Бермудски триъгълник.

    През януари 1955 г. в японската преса се публикуват няколко статии за девет плавателни съда, безследно изчезнали в периода април 1949 и октомври 1953 г. Всички те мистериозно са изчезнали в зоната  между о. Мияке и о. Иво Джима. Разстоянието между тези острови е около 1000 км. Японското правителство организира голяма научна експедиция, за да изучи природния феномен. В експедицията са участвали повече от 100 учени и няколко плаващи изследователски станции. През 1952 г., след потъването на кораба „Кайо Мару 5”, в резултат на поредното изригване на подводен вулкан е прекратена изследователската мисия . При инцидента загиват 22-ма души екипаж и девет учени.

    В последствие десетки по-модерни кораби и самолети също безследно изчезват в зоната. Очевидци разказват за странни обекти, излитащи от морето и летящи над корабите. Теориите за феномена са безброй:  намесата на извънземни сили, паранормални явления и хипотези за научнообосновани природни феномени. Хората са склонни да развихрят въображението си: Атлантида, Извънземни, Друго измерение и т.н. Учените смятат, че тук има природен феномен действащ над и под водната повърхност, предизвиква гигантски завихряния на големи водни маси, които унищожават всичко живо в района. Интересен факт е, че Бермудският триъгълник и Морето на дявола са на почти една и съща географска ширина от противоположните страни на земното кълбо. Дали е случайно?

    Възможна форма на Триъгълника на Дракона. Поради твърдението на Берлиц има много несъответствия, точната форма не е ясна. Снимка: Уикипедия

    През 1989 г. излиза книгата на Чарлз Бърлиц „Триъгълникът на дракона” и дава гласност на странната зона. В този район, САЩ са изгубили над 20 подводни плавателни съда и бомбардировачи от различен клас. Бърлиц повдига завесата на мистерията около изчезването на гигантския британски търговски кораб „Дербишър”, през 1980 г. Авторът споделя, че самите японци са дали над 700  жертви в Дяволските води.

    През 1995 г., Лари Куше публикува изследването „Разбулената мистерия на Бермудския триъгълник”. В изследването си твърди, че в повечето от случаите, описани от Бърлиц, става дума за търговски и риболовни, а не за военни морски съдове. Той смята, че броят на жертвите е завишен и се робува на митологии. Според него обяснението за инцидентите е екстремалната вулканична активност в района, предизвикваща цунами и унищожители водовъртежи, които дори променят местния релеф. Според Куше през последните десетилетия в Ман О Уми са изчезнали цели островни архипелази и са се появили нови планински образувания. Вулканични изригвания са сравнявани с огнедишащите дракони. Всичко има разумно обяснение и тук няма никаква мистика.

    Днес учените са успели да систематизират всички теории, както екзотични и мистични, така и научно обясними.

    Заради честите изчезвания на плавателни и летателни съдове в зоната на Дяволския и Бермудския триъгълник, много популярна е хипотезата за НЛО.

    Магнитни аномалии е друго обяснение на случващото се там. Според теорията на шведският учен Брус Гернон, в подобни район се регистрират мощни електромагнитни бури, генерирани в земните недра и при навлизането си в земната атмосфера “разбиват” повърхността, като образуват т. нар. електронна мъгла. Магнитни аномалии, може да причиняват и неизправност на компасите и разминаването на географския и магнитния север, от което навигаторите губят ориентация.

    Йомиури Шимбун описа, че този син четириъгълник е ма-но уми, където бреговата охрана е класифицирана като зона за специална опасност. Реалната опасна зона беше червеният кръг според Куше. Снимка: Уикипедия

    Друга теория е наречена „сини дупки”, гигантски подводни пещери, предизвикващи силни водовъртежи, които засмукват плавателните съдове.

    Аномалиите в местния климат и локалната топография, може да са обяснение за случващото се в района. Това са честите бури, мощните урагани, предизвикани от сеизмичната активност.

    Изследователски екип от Университета в Кардиф твърди, че в подобни райони има големи находища на газови капсули на метан затворени,  под океанското дъно. Той е образуван в резултат от дълго натрупване на гниещи морски организми. Освобождаването му става експлозивно, примерно при разместване на релефа на дъното. Това поражда и огромни размествания на водната повърхност.

    Военноморски сили на САЩ организират периодично засекретени геомагнитни изследвания и тяхната теория е „отслабване на свръзките“. Тя е разработена от Уилбър Б. Смит, специалист по електроника. През 1950 г., Смит е натоварен от канадското правителство да оглави проучването на магнетизма и гравитацията в опасните места на планетата. Той открил в атмосферата зони, в които съществува явлението „отслабване на свръзките“. Тези зони са с диаметър около 300 м и се простират до непредсказуема за учените височина, преместват се и изчезват, като се появяват на съвсем друго място на планетата. Смит установява, че въпросните полета най-често са там, където са се случвали необясними катастрофи. Той предполага, че тези зони вероятно оказват влияние, върху някои самолети със специфична конструкция и размери, както и върху естествените човешки сетива. Може да се появи световъртеж и загуба на ориентация в пространството.

    Днес са картографирани 12 района, наречени „подли водовъртежи“. Учените твърдят, че два от тях са на двата полюса, а другите десет са поравно разпределени в двете полукълба. Зоните са на почти еднакво разстояние една от друга и линиите, прекарани по глобуса от всяко завихряне до съседните му, образуват поредица от равностранни триъгълници.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови