В художествената литература и особено във филмите реалните факти за прочутата и зловеща нацистка тайна полиция Гестапо са обилно смесени с неточности, а нерядко и с обикновени измислици.
Най-големият и най-разпространен мит за Гестапо е самият факт за съществуването му в окупирани територии. Гестапо е съкращение. Пълното име на тази организация (която, между другото, съществувала много преди идването на нацистите на власт – макар и под малко по-различно име) е Geheime Staatspolizei. Тайна държавна полиция.
Държавна означава, че Гестапо можело да действа само на териториите, които са били част от Третия райх. А понеже окупираните територии на чужди държави не са били част от Райха (окупирани не значи „присъединени“), строго погледнато, на тяхна територия не е имало самостоятелни отдели на Гестапо. И не можело да има. Гестапо било подчинено на Министерството на вътрешните работи на Райха, което не действало на окупираните територии. Там неговите служители били подчинени и влизали в състава на на подразделенията на СС. На тези територии действали главно СД (Служба по сигурността – в дълбокия тил), или ГФП (Тайната полева полиция – в близкия фронтов тил). Те били периодично подпомагани от структурите на Абвера-2 (германско военно контраразузнаване), което влизало в армията – Вермахта.
Следващият мит е прословутата „черна униформа“ на офицерите от Гестапо. Тук също се допускат няколко грешки. Първо: в Гестапо никога не е имало офицери. Имало служители, защото Гестапо била гражданска, а не военна служба. Черни униформи са носели офицерите от СС. Вярно е, че към Гестапо били изпращани офицери от СС за усилване. Такива офицери, например, командвали и включените в СС отдели на Гестапо в чужбина.
Но по принцип служителите на Гестапо били цивилни и имали полицейски, а не есесовски звания (например „криминалрат“, „криминалкомисар“ и др.) Те носели цивилно облекло. Много от тях дори не били нацисти, тоест членове на нацистката партия.
Затова, от чувството на солидарност с гражданските си колеги (а и за да не се „осветяват“ излишно) дори офицерите от СС, командировани към Гестапо, ходели на работа в цивилни дрехи. Включително и самия шеф на Гестапо СС-групенфюрер Хайнрих Мюлер.
Черната униформа била парадна и обличана само в тържествени случаи. А след 1 септември 1939 година и СС-офицерите облекли сиви армейски униформи. Те се отличавали от тези на Вермахта само по петлиците.
Престъпленията на нацистите са многобройни, но в други области. Колкото до инквизиции в Гестапо, там били прилагани в крайно редки случаи. Просто от тях нямало кой знае каква полза, защото тайната държавна полиция имала за цел да идентифицира и неутрализира истинските, реални врагове на Райха. Но тук изтезанията били дори вредни – от болка арестантът може да каже всичко и после да се загубят повече време и сили да се разграничат лъжата от истината. Традиционните полицейски оперативно-издирвателни мерки (включително разпити без физическо въздействие) давали много по-добри резултати.
Понякога във филмите за Гестапо се показват „свирепи“ жени-надзирателки или служителки. Това също е далеч от истината. В патриархалния Трети райх една жена можела да има само три занимания: кухнята, децата, църквата. Чак към края на войната започнали да приемат жени в помощни служби на Вермахта и СС, но не повече. Не им се полагали никакви военни звания. Колкото до Гестапо, службата там се смятала за чисто мъжка работа.
