Цените в Древния Рим през вековната му история многократно се променяли. В някои случаи, например по време на войни, всичко много поскъпвало поради рязкото намаляване на морската търговия. След завладяването на богати земи пък цените падали.
Освен това, цените на селските продукти зависели от сезонните колебания и от реколтата. Днес археолозите разполагат с достатъчно количество достоверна информация за средните цени по времето на Гай Юлий Цезар. Например, именно в тази епоха градовете Помпей и Херкуланум били затрупани с вулканична пепел, което съхранило много ценни сведения за ежедневието на римляните и тогавашните цени на стоките.
Жилища. Цената на жилищата в самия Рим зависела най-вече от търсенето им за наемане. Имало многоетажни сгради, специално построени за даване под наем. Наричали ги „инсули“ и обикновено били държавна собственост. Стая на горния етаж в инсула (без течаща вода, канализация, кухня и отопление) била наемана за 2 хиляди сестерции годишно, тоест за около 40 седмично. По-удобна стая в същата инсула на втория етаж вече струвала 3 хиляди сестерции годишно (60 на седмица).
Но наемът на голяма стая в прилична, отделна частна къща бил 10 хиляди сестерции годишно (200 седмично). Между другото, в провинцията за такива пари бихте могли да си купите неголямо имение. А недалеч от Рим толкова струвало лозе с площ 25 декара.
Цените на недвижимите имоти в столицата зависели от площта на жилището, района и от лукса на самото жилище. Например през 44 г. пр. Хр. Цицерон купил бившия дом на победителя на Спартак – Марк Крас, върху хълма Палатин за 3,6 милиона сестерции. Недвижимите имоти извън Рим били несравнимо по-евтини. Къщата на пълководеца Гай Марий, разположена в курортната местност Байя, била продадена само за 300 хиляди сестри.
Освен сестерциите, в Древния Рим имало и по-дребна монета – ас. Два аса и половина се равнявали на една сестерция. Какво можело да се купи за 1 ас? Например, паница супа в обикновена таверна. Или едно ходене в баня.
Храна. Един ас стрували още 1 хляб или половин литър трапезно вино от не най-добро качество. А също и килограм месо за готвене (филето, както и до ден-днешен, било по-скъпо). Зърнените култури, от които можело да се готви каша – овес, лимец, просо, били сравнително евтини. Като обем, половин литър от тях също можело да се купи за 1 ас. Бобовите култури – грах и леща, стрували два пъти по-скъпо, оризът – шест пъти. Фасул все още нямало, той бил донесен в Европа от Христофор Колумб след експедициите му до Америка. С лещата римските лекари лекували стомашни заболявания, смятало се, че тя прави човека спокоен и търпелив.
Още за 1 ас можело да си купите малка зелка, четири моркова, една голяма краставица или една ябълка. Екзотичните плодове били скъпи – например, един лимон струвал до 70 сестерции. Същото се отнасяло и за редките меса, особено дивечово. По-евтино стрували оцетът и сосът гарум (от ферментирали морски дарове) – за 1 ас можели да се купят 100 грама. Зехтинът струвал три пъти повече. Прилично вино, като фалернското, струвало на римляните около 6 сестерции за половин литър.
Съдейки по записките на жител в Помпей, за най-проста храна, която се състояла главно от хляб и зеленчуци, той отделял около 6 сестерции на ден.
Дрехи. Освен жилище и храна, човек трябва и да се облича. Една обикновена лятна туника струвала около 15 сестерции – но зимно палто, изработено от добра вълна, можело да стигне 200 и повече сестерции. Обувките също били скъпи; при всички случаи приличен чифт сандали можели да струват 70 сестерции. Не е изненадващо, че римските легионери, които купували дрехи за своя сметка, а не ги получавали от държавата, обикновено сами си правели обувки, включително „калиги“ (войнишки ботуши). По-точно, всяка кохорта от 550 войници си имала свои майстори, които шиели ботуши за колегите си, а те им плащали за труда.
Транспорт, роби, социални помощи. Нуждите на всички хора са различни. Някои, например, може да искат превозно средство и лични роби, за да си осигурят комфорт. Най-евтиният транспорт бил муле, което струвало около 500 сестерции. При късмет можело да си купите роб за хиляда сестерции, но на тази цена той щял да бъде хилав и с дефекти. Един млад силен роб струвал два до три пъти по-скъпо.
Цените на младите робини започвали от 10 хиляди сестерции. Разбира се, ако имало „промоция“ след превземането на голям вражески град или поражението на някое диво племе (келти или германци), тогава цените на робите и робините рязко спадали.
В същото време римските бедняци, плебсът (римляните ги наричали „пролетарии“) можело с години да не плащат наема на държавното жилище, без да бъдат обезпокоявани. Както в Републиката, така и по време на Империята, висшите политици и владетели в Рим се страхували да предизвикват гнева на тълпата. При Републиката разчитали на нея по време на избори, а императорите не желаели да предизвикват бунтове.Този пролетариат се хранел с безплатен хляб, раздаван от градските власти.
Въобще, трябва да се има предвид, че реалната стойност на потребителската кошница в града Рим била много различна за различните групи от населението.
